Хаим Оливер - Гол от засада

Зад ъглите дебнеха съюзническите сили на четиристранния пакт.

До сблъскване не се стигна. О.з. Храбров, старшина Марко, другарят Антон Антонов и железничарите не се осмелиха да нападнат.

Настъпи 8 август — първият ден от третия месец на ННФК РЕДУТ.

През нощта след юбилея бе валяло и сега времето беше идеално за тренировка: чист и прохладен въздух, отъпкана сгурия.

Както обикновено пръв в „Океана на бурите“ дойде проф. Кънчо. Сам. Половин-защитникът №6 бе останал в къщи с болки в корема от вчерашното преяждане с торти и сега гълташе рициново масло под грижите на ККДЖЗЗМФ.

Проф. Кънчо също чувствуваше корема си готов да се пръсне, но съзнаваше, че тренировката е неотложна: предстояха сума ти мачове със съседните махали. Той седна пред трибуната и зачака, разсеяно оглеждайки терена.

Уви, „Океанът на бурите“ не беше онзи чист, спретнат, разчертан с бели линии и ограден със зелен плет стадион от първите дни. Зеленият плет вехнеше и се оголваше, от белите линии нямаше следа, по терена се въргаляха мазни хартии, празни бонбониери, консервени кутии… Капитанът на РЕДУТ въздъхна, но не можа да се разбере — от мъка по стадиона или от налягането в стомаха…

Скоро, макар и със закъснение, пристигнаха Сисулу Софийски и Ухуру Неандерталска. Те също имаха нездрав вид и особено маймуната, която мъчително пъшкаше и мръщеше човекоподобната си муцунка.

В девет и половина в стадиона се промъкна Андреа, а минута след това зад оградата доста шумно спря едно пьожо и стовари Дани Берлински, подкрепян от баба Зора.

— Защо закъсня? — попита проф. Кънчо.

— Бях на люлейките — отвърна небрежно Дани. — В Западналия парк.

— Когато има тренировки, не се ходи на люлки! — нахока го вяло капитанът. — И не се казва Западналия, а Западния парк.

Льонка Пантерата, който обикновено влизаше в стадиона с двойно салто, този път едва се дотътри, мрачен, сякаш бе погълнат тройна доза хинин.

— Хайде да почнем — рече той, — защото ония Млечни зъби хич не ми се харесват. Моите батета ми казаха, че Млечните зъби са пердашили всички отбори оттатък и че били непобедими.

При друго време тия думи биха предизвикали безпокойство, сега те бяха отминати без внимание дори от проф. Кънчо.

— Не бой се! — забеляза той лениво. — На наша страна е научно-техническият прогрес. Ще видиш след малко.

Дойдоха Бобо Черното око и Иво Кръстничето, сънни, с надути тумбаци, а Йогата се яви чак в десет часа. Без всякакво стеснение той съобщи, че днес ще остане на тренировка само един час, защото мистер Сенко пристига от Америка и трябва да отиде на летището да го посрещне.

В единайсет часа внезапно се появи Митко Пеле, пожълтял и с изцъклени очи — последица от консумацията на рициновото масло. Липсваха само Тото Тотото и Влади Ракетата. Да се чака повече не можеше и капитанът реши да пристъпи към тренировката.

— Другари редутабли! — каза той. — Сега ще се запознаем с научно-техническата революция в условията на футболната игра. — Той извади Интердут от кутията, раздаде слушалките, а сам пое предавателя.

Ухуру също получи стъклена капсула, която пъхнаха в ушето й. Отначало тя се опита да я махне, но като чу в нея гласа на проф. Кънчо, захласнато разшири очички.

— Внимание! — подхвана капитанът пред микрофона. — Отсега нататък няма да играете както ви скимне, а ще се подчинявате на нарежданията, които ще давам чрез Интердут. Аз зная най-добре кой да напредне, кой да отстъпи, кой да стреля в противниковата врата. Аз ще диктувам какво да правите, вие ще правите, каквото ви диктувам! Разбрано? Вдигнете ръце в знак, че ме чувате!

Всички вдигнаха ръце, с изключение на Ухуру, която се клатушкаше като пияна горила и бъркаше с пръст в ушето си.

— Хайде да направим един опит! — каза проф. Кънчо. — Льонка, вземи топката и бий към центъра.

Льонка взе топката и я отпрати към централната зона.

— Йога, приближи се до топката и я подай на Сисулу!

Йогата се приближи до топката и я подаде на Сисулу, който изчака следващото нареждане.

— Сисулу, вдигни пред противниковата врата, а там да чака Дани и да стреля в мрежата!

Стана точно както заповяда капитанът. Сисулу вдигна идеално пред вратата, а изтичалият край дирека Дани незабавно стреля в мрежата. Гол!

Този неспасяем, математически изчислен, електронно изработен гол мигновено разсея вцепенението, което сковаваше редутаблите. Те се разтичаха по терена, запрегръщаха голмайстора, после наобиколиха капитана и радостно започнаха да обсъждат перспективите, които Интердут откриваше пред тях.