Хаим Оливер - Гол от засада

Обърна се и излезе, последван от свитата си.

Редутаблите веднага отвориха пакетите. В тях имаше десет ковбойски колана, по-разкошни от колана на Буфало Бил: със златни токи! Треперещ от вълнение, Тото Тотото взе един и го опаса…

Другите колани останаха непокътнати.

Минута по-късно се появи делегацията на ЖСК СЛАВА в състав другарят Антон Антонов и двама железничари в черни униформи. Те не носеха големи пакети, а само един малък плик.

— Драги приятели! — започна усмихнато другарят Антон Антонов — Позволете ми от името на ЖСК СЛАВА да ви поднеса…

Усмивката му се скова: пред него се изправи непробиваемият вал от женски тела.

— Вън! — изсъска леля Гица.

— Ама, чакайте, бе жени! Аз нося на юбилярите няколко билетчета за безплатно возене по българските държавни железници и…

— Не се нуждаем от вашите крастави билети! Вън!

Другарят Антон Антонов повдигна рамене в знак, че отстъпва пред насилието, и тъкмо да излезе, метна към редутаблите плика с билетите.

И вече вън, към делегацията на ЖСК СЛАВА се приближи полковник о.з. Храбров:

— И вас ли изгониха? — попита той мрачно.

— Да — отвърна режисьорът. — Но това няма да им се размине току-така! Охо, не познават тия дами силата на телевизията!

— И на Българските държавни железници! — добавиха железничарите.

— Забравяте Народната армия! — рече о.з. Храбров. — Предлагам да обединим тия три сили!

— Съгласен! — каза другарят Антон Антонов.

— Съгласни! — казаха железничарите.

Стиснаха си тържествено ръцете и се оттеглиха зад ъгъла, за да кроят стратегически планове за борба срещу ККДЖЗЗМФ.

Делегацията на БЕНКОВСКИ-ОМУРТАГ, водена от старшина Марко, изобщо не можа да влезе в Бункера. Още като видя женската стена и сред нея своята мила съпруга, той осъзна, че битката е предварително загубена, и си отиде, без дори да поднесе подаръка: единайсет чифта футболни обущета…

Зад ъгъла го спряха обединените сили на армията, железниците и телевизията и те веднага му предложиха да се присъедини към тях. Той прие. В резултат на този сговор в нашия квартал бе образуван мощен четиристранен пакт с една-единствена цел: да изтръгне редутаблите от ноктите на ККДЖЗЗМФ.

Малко преди края на тържествата пристигна последната делегация. Тя се състоеше от Млечния зъб и две момченца с бели колелца. Едно от тях държеше кибритена кутийка, завързана с панделка. Млечния зъб разгъна един лист от тетрадка по смятане и със спокоен глас прочете:

До Непобедимия национален футболен клуб РЕДУТ!

Скъпи братя и сестри!

Ние, футболистите от ФК МЛЕЧНИТЕ ЗЪБИ, ви поздравяваме по случай вашия славен юбилей и заявяваме, че не сте никакъв Непобедим отбор, а само разпасана команда от разглезени оставачи, които не знаят даже коя е третата планета на слънчевата система и не умеят да бият една свястна дузпа.

Като ви пожелаваме щастие и добро здраве, ние, шампионите на квартал „Гео Милев“, ви призоваваме на двубои, който да се състои при следната програма:

Първи финал А — във вашия стадион „Океана на бурите“.

Втори финал Б — в нашия стадион „Оборище“.

Последен финален финал — на неутрален стадион.

Който загуби, става отбор-васал.

Не се ли явите на двубоя, значи сте неграмотни пъзльовци!

В знак на нашата братска обич ние ви поднасяме скъпоценен дар, символ на мъжествеността.

Като прочете това, Млечния зъб връчи на проф. Кънчо ултиматума и кутийката и понечи да излезе, но бе спрян от леля Гица:

— Ох, какви мили пилета! — закудкудяка тя. — Я елате да си хапнете тортичка, съвсем прясна е!

Делегатите решиха, че няма да е учтиво да откажат на такава любезна покана. Отидоха си едва след като изядоха по две парчета торта, съпроводени от сдържаното мълчание на редутаблите.

Проф. Кънчо отвори кутийката, тя беше натъпкана с памук, а в памука лежеше едно зъбче, едно проядено млечно зъбче. Бункерът експлодира от смях.

— Охохо! — крещеше Влади Ракетата и се държеше за корема. — Охохо! МЛЕЧНИТЕ ЗЪБИ шампиони! Да играят искат с нас! Охохо! Ще ги сдъвчем и ще изплюем млечните им зъби като това тук… Охохохохо!

Не се смееше само един редутабъл и това бе Льонка Пантерата, човекът, който винаги се смееше. Откровено казано, той се уплаши… От ултиматума и от зъбчето…

Развеселени, другите изядоха всички торти и с натежали кореми, сънни, тръгнаха по домовете си, закриляни от Кварталния комитет на демократичните жени за закрила на местния футбол.