Хаим Оливер - Гол от засада

Напрежението от конфликта още не бе спаднало и в стадиона влетя Влади Ракетата. Лицето му бе зачервено, очите му лудо играеха. Бе толкова възбуден, че дълго не можа да пророни дума.

— Къде си бил досега? — попита остро проф. Кънчо.

— Возих се на локо-ко-ко… — изпелтечи Влади, — на локо-ко-ко-мотив! Ей че бомба беше! Вижте! — Той измъкна от джоба си десетина влакови билета. — Това е за вас!

— И ти ли стана дезертьор? — изрече горчиво проф. Кънчо.

— Дезертьор си ти!

— Аз не се возя на чужди локомотиви!

— Локомотивите не са чужди! Ако искаш да знаеш, те са на целия български народ и целият български народ има право да се вози с тях, когато си поиска! Разбра ли? — Влади се обърна към Йогата: — Гошо, ела с мен! Да видиш колко е бомба!

— Не мога — отвърна Йогата. — Бързам за летището. Ще посрещам мистер Сенко.

— Я остави мистер Сенко и ела с мен! Дани, ела и ти! Ще ни покажат сума ти локомотиви с електрически мотори и дизели и даже хладилни вагони, дето возят сладолед!

Дани Берлински отвърна на тази покана по твърде странен начин. Той се приближи до Влади и бавно заговори, като звучно затъркаля „ръто“ зад езика:

— Дрругари рредутабли, аз подлага да заключим Влади Ракета от наш стобор за пет мачове и ако пак се кара на локомотив, да го заключим до край на живот и вечно време!

Влади се изсмя:

— Ти ли бе, германецо ниедин, ти ли ще ме изключваш от РЕДУТ. Ти си фаш…

Не довърши, защото едни страхотен удар по брадата го повали на земята и пред очите му заиграха златни звезди.

Дани отпусна юмрук, наведе се над нокаутирания и започна да брои:

— Айнс, цвай, драй, фир…

Не можа да стигне до десет, защото Ухуру скочи на неговото рамо, вдигна десницата му и изкрещя:

— Са-мо РЕ-ДУТ!

Влади се изправи, разтърси глава като измъкната от корито кокошка и зигзагообразно побегна в гората.

Така завърши този първи ден от третия месец от съществуването на РЕДУТ, денят след тържествения юбилей.

Как ви се струва?

Новината за дезертирането на двама от най-видните редутабли, наречени от пресата Тото Платинената обувка и Влади Ракетата, предизвика съвсем неочаквани последици за мира в нашата махала.

Започна се с това, че като чу вестта, леля Гица едва не припадна. Но тя се подкрепи със сто грама вишновка и хукна навън. Три минути по-късно беше при майката на Льонка, после при баба Зора, после в Института по кибернетика при инж. кака Вера, после в поликлиниката при доктор Веса… А след още петнайсет минути ККДЖЗЗМФ в пълен състав маршируваше войнствено към стадион ШИПКА — отряд от амазонки, решени на всичко.

Желязната врата, която обикновено издържа напора на стохилядна запалянковска тълпа, бе пометена и другарките се втурнаха в стадиона.

Полковник о.з. Храбров тъкмо даваше указания на водопроводчиците как да оправят дренажа под тревата. Усети бурята, панически се озърна, понечи да избяга, но беше късно: жените го бяха наобиколили.

— Какво търсите тук, жени? — попита той и засука мустаци за кураж. — Забранено е да се влиза в стадиона без работа.

Опряла ръце на хълбоци, леля Гица прецеди през зъби:

— Къде е нашето пиле?

— Не знам за какво пиле говорите! — отвърна о.з. Храбров. — Вървете си и ме оставете на мира. Зает съм.

— Нашето пиле се казва Тото Платинената обувка и е лява свръзка на ННФК РЕДУТ! — изсъска леля Гица. — Ние знаем, че ти си го подмамил в твоя недоносен отбор. Не ни ли го върнеш до довечера, да знаеш, че камък върху камък няма да остане от този стадион, а тебе, тебе…

— Ще те оженим! — обади се глас.

Дамите се закискаха злокобно:

— Точно така! Ще те оженим за леля Гица!

Полковник о.з. Храбров настръхна. Той отлично разбираше, че тия фурии не само са в състояние да разрушат стадиона, но и като нищо могат да го оженят за леля Гица, която бе уморила досега трима мъже. Той реши да приложи по-гъвкава тактика:

— Слушайте, жени! — каза той. — Ние, военните, сме кавалери и затова ще ви говоря по кавалерски. Вярно, момчето може да е в лагер-школа. И какво от това? Там то ще има легло, храна, възпитатели, треньори. Знаете ли къде живее Тото? В сутерена при оня пияница Петко Бояджията, а напоследък спеше в Бункера. Да! Освен това моят отбор има нужда от млада смяна и…

— Полковниче от запаса! — прекъсна словоизлиянията му леля Гица. — Ако е за гледане на деца, ние знаем по-добре от тебе, как става това. А ПЛИСКА да си търси попълнение другаде! Ние нашите редутабли си не даваме! Това е! И ако до довечера двайсет и един часа нула-нула не ни доведеш момчето, лошо те чака! Сбогом!