Хаим Оливер - Гол от засада

— Сега никой вече не може да ни спре! — викаше Сисулу.

— Сега ние пребием всички футболи на трета планета! — крещеше Дани Берлински. — Да дивее Интердут!

— Да живее! — поправи го проф. Кънчо.

— Да живее научно-техническата революция! — ревеше Митко Пеле.

Само Льонка недоверчиво се мръщеше, макар че електронният гол му направи голямо впечатление.

— Хайде да направим още един опит! — предложи той. — Ама сега отбранителен.

Направиха опита. Диктувайки по микрофона, проф. Кънчо нареди на Бобо да напредне към вратата на Льонката, там да излъже Йогата, да върне малко назад и да остави топката на Иво, който да шутира с всички сили във вратата. Веднага обаче той предупреди Льонката, че Иво ще стреля. За вратаря това бе достатъчно. Без да се колебае, той се хвърли в краката на Иво, преди още топката да е долетяла до него, и така осуети стопроцентов гол.

Нови възторзи заляха стадиона. Редутаблите грабнаха своя любим капитан и го запремятаха във въздуха.

В същия миг слушалките им бяха пронизани от страхотен писък:

— Са-мо Ре-дут! Са-мо Ре-дут!

Погледнаха: Ухуру бе грабнала микрофона и скандираше бойния възглас, като ритмично подскачаше на място. Опитаха се да отнемат микрофона от ръцете й, тя започна да драще. Когато най-после й го изтръгнаха, тя измъкна стъклената капсула от ушето, пъхна я в устата и я глътна.

Това беше твърде некрасива постъпка от страна на една човекоподобна и редутаблите дълго обсъждаха как да приберат тъй нужната слушалка. Имаше само едно средство, сещате се какво… Операцията възложиха на Сисулу. Той трябваше да даде на маймуната рициново със сироп, а след това да следи внимателно тоалета й…

Докато ставаха тия разправии, в стадиона се появи Тото Тотото. Едва го познаха. И как ще го познаят, когато на главата си вместо шалчето с надпис ТОТО той носеше почти офицерска фуражка с червени кантове? На пояса му лъщеше великолепен ковбойски колан със златна тока, а на устните му висеше цигара.

Той се приближи до редутаблите, смукна от цигарата, издуха дима и едва тогава немарливо докосна козирката с два пръста. Никой не отвърна на поздрава.

— Как ме намирате, а? — каза той самодоволно и показа колана. — Истински американски, от Лос Баламос.

Проф. Кънчо не си даде труд да му каже, че градът не се нарича Лос Баламос, а Лос Аламос и сухо попита:

— Откъде идеш?

Тото пуфна с цигарата:

— Оттам.

— Къде „оттам“?

— Не е важно. — И пак пуфна.

— Нали знаеш, че на редутаблите е забранено да пушат!

— Аз не съм вече цял редутабъл — отвърна Тото.

— Защо?

— Защо ли? — ядоса се Тото. — Защото, помните ли какво ми обещахте, когато ме поканихте да вляза в РЕДУТ? Да ми купите ковбойски колан. А вие никакъв колан не ми купихте и само ме лъжете, ужким нямате пари! Вижте какъв колан си имам сега! — Той суетно се завъртя.

Не ще и дума, коланът беше хубав. Тото продължи:

— И на лагер-школа ще ме водят, и ще спя на пружинено легло, и всеки ден ще ми дават пържени картофи.

Мълчание.

— И ми казаха да ви кажа, че ако дойдете с мен, на вас също ще ви дават пържени картофи и ако искате и крем карамел даже!

Проф. Кънчо се изправи и какъвто беше набит и чорлав, се приближи до Тото и процеди през зъби:

— Ти си предател!

— Ей, я не обиждай, че знаеш ли какво?

— Какво?

— Ей това! — извика Тото и перна проф. Кънчо по гърдите.

Проф. Кънчо отвърна. Започна бой.

Наоколо никой не помръдна, оставяйки виновника да си получи наказанието. Единствено Ухуру излезе от равновесие. Тя и без това не понасяше Тото, но като видя как той удря Кънчо, съвсем побесня. Нахвърли се върху него, взе да го драще по лицето, да му скубе косата, пискайки с всички сили: „Са-мо Ре-дут!“ Едва я издърпаха, за да не пречи на двубоя.

Скоро, макар че го болеше корем, проф. Кънчо повали Тото и опря коляно на гърдите му. И тъкмо да го перне по лицето, сети се, че насилието е недостойна проява на цивилизования човек, и отпусна желязната си хватка. Изправи се, каза:

— А сега махай се! И ако още веднъж те видим в „Океана на бурите“, да знаеш, че ще те натупам истински и ще съобщим с нелегални позиви, че си дезертьор!

Тото стана, прибра фуражката си, плъзна поглед върху редутаблите и презрително вдигна рамене:

— Много важно! Нека ви бият Млечните зъби! — И побягна.

Ухуру се спусна да го гони, но Сисулу я спря. Ядосана, тя грабна микрофона и изкрещя:

— Мерси! Данке!

На земята остана една недопушена цигара…