Хаим Оливер - Гол от засада

Но… през този период на сладък живот общият резултат от мачовете не беше както през първата седмица 105:11, а 43:21. Той не разтревожи редутаблите, но за всеки проницателен човек тези цифри не вещаеха нищо добро… Но хайде да не изпреварвам събитията и да се върна към празнично украсения Бункер.

Разбира се, първи дойдоха другарките от ККДЖЗЗМФ. С пет колосални торти и 11 пакета. Последва обширна реч, в която леля Гица, след като направи преглед на международното и кварталното положение, обяви, че ККДЖЗЗМФ подарява на юбилярите 11 чифта футболни обувки. Ура-ура-ура!

Без дори да благодарят, редутаблите равнодушно бутнаха обувките под масата, при старите сандали и книгите.

Заредиха се нови гости: делегации на победените отбори-васали. И нови речи, и нови подаръци, като комплект кубчета, камионче, розова мида от Червено море, една лула и една шейна. Юбилярите разсеяно слушаха речите, а подаръците захвърляха под масата…

Дойдоха и научните консултанти инж. кака Вера и инж. бате Ники. В своето приветствие те се спряха на значението на научно-техническата революция в сферата на спорта и съобщиха, че в желанието си да дадат своя принос за развитието на кварталния футбол, те са конструирали специално за РЕДУТ радиоелектронна свързочна система, наречена Интердут, тоест Интернационален редут. С помощта на Интердут капитанът на отбора може да влезе всеки момент във връзка със своите съиграчи и да им даде съответните тактико-стратегически указания.

Показаха подаръка: 11 транзисторни приемници не по-големи от кибритени кутийки, 11 стъклени слушалки, по-малки от лешници, и един радиопредавател с размерите на пакет цигари.

Интердут изтръгна редутаблите от равнодушието. Развълнувани от необикновения подарък, те решиха да изпробват системата веднага. Изпълнявайки инструкциите на научните консултанти, всеки редутабъл получи по един приемник и една слушалка. Приемника слагаха в джоба, слушалката — в ухото. После излязоха навън. Пред входа на Бункера останаха само проф. Кънчо с предавателя и Ухуру като наблюдател.

Проф. Кънчо включи апарата и заговори пред микрофона:

— Ало, ало! Тук говори тайният предавател Интердут! Чувате ли ме? Чувате ли ме? Ако ме чувате, вдигнете ръце!

Застанали далеч зад ъгъла, редутаблите замахаха ръце и закрещяха:

— Чуваме, чуваме! Еха, как се чува! Знаменито! Давай още!

Проф. Кънчо каза още няколко думи за техническия прогрес и футбола, след което даде микрофона на Ухуру.

Отначало маймунката озадачено и предпазливо опипа непознатия апарат — в джунглата тя не бе имала случай да борави с електроника, но бързо се научи да го включва и изключва. И само след минутка, пред удивените погледи на другарките от ККДЖЗЗМФ тя вдигна микрофона пред муцунката си и възторжено заскандира:

— Са-мо Ре-дут! Са-мо Ре-дут!

Жените не издържаха на този първичен призив. Те се изправиха и в упоение също започнаха да ръкопляскат и скандират:

— Са-мо Ре-дут! Са-мо Ре-дут!

Триумфът на Интердут беше пълен.

Последва художествена програма. Митко Пеле издекламира оня страшен пасаж от „Опълченците на Шипка“:

После Йогата изпълни йогистки упражнения. И тъкмо се бе изправил на глава, видя нечии обърнати наопаки ботуши и тупна на килима.

На стълбата се извисяваше величествената фигура на полковник о.з. Храбров. Зад него стояха двама други старци с пакети в ръце — навярно подполковници о.з. Той се изкашля в шепата си и гръмогласно започна:

— Юнации! Упълномощен съм от ръководството на ЦПК ПЛИСКА да ви поднеса този скромен дар в знак на…

Той не можа да продължи, защото се чу страшен вик:

— Само през труповете ни!

И пред него се образува стена от женски тела.

Полковникът о.з. смръщи вежди:

— Жени! — рече той. — Не пречете на българското запасно войнство да изпълни своя дълг. Иначе, хм…

— Иначе, какво? — попита леля Гица смразяващо тихо и скръсти ръце на мощните си гърди.

О.з. Храбров, който не бе отстъпвал даже пред есесовците, малодушно се сви. Но все пак отвърна:

— Иначе ще бъдем принудени да освободим насила младежта, която вие незаконно сте присвоили.

Леля Гица се усмихна с унищожително презрение:

— Опитайте се!

Полковник о.з. Храбров се поколеба един миг, после внезапно се обърна, грабна пакетите от ръцете на подполковниците о.з. и ги хвърли към редутаблите.