Хаим Оливер - Гол от засада

Леля Гица избърса потта от лицето си и се усмихна.

— Скъпи наши пилета! — подхвана тя. — Драго ми е да ви съобщя, че в нашия квартал е създаден ККДЖЗЗМФ, тоест Квартален комитет на демократичните жени за закрила на местния футбол. ККДЖЗЗМФ няма да пожали сили и средства, за да създаде най-добрите възможни условия за разцвета на местния футбол. Като първо наше мероприятие ние изработихме със собствените си ръце тия дарове, в които вложихме цялата си майчина любов. Моля, другарки!

Другарките грабнаха кутиите от масата и ги поднесоха на редутаблите, които без много церемонии ги отвориха. Показаха се комплекти футболни екипи: гащета и фанелки от чиста коприна, чорапи с трицветни ивици, бродирани кърпички и по един гигантски шоколад.

Другарките изръкопляскаха с умиление, а леля Гица се провикна:

— Скъпи наши пилета! Ние сме с вас в борбата с чуждите попълзновения. Не отстъпвайте и бъдете уверени, че ще ви подкрепим до последна капка кръв!

Да живее ННФК РЕДУТ!

Да живее нашият квартал!

Хип-хип-ура!

Минаха точно два месеца от създаването на ННФК РЕДУТ. По този случай редакторът на детския отдел на в. „Вечерни футболни новини“ Пампонов в статия, озаглавена „Славен юбилей“, между другото писа:

Какво са два месеца в историята на футбола? Нищо. За РЕДУТ този кратък срок представлява епоха. За някакви си шейсет дни в своя неудържим устрем към футболните върхове той отстрани от своя път всички местни отбори, громейки ги с катастрофални резултати. Остават още един-два отбора, но няма съмнение, че и те ще последват съдбата на своите нещастни събратя!

Под статията си Пампонов помести рисунки на редутаблите, придружени с кратки характеристики. Ето как ги нарече той:

№1 — ЛЬОНКА ПАНТЕРАТА — ВРАТАРЯТ С МАГНИТНИТЕ РЪЦЕ

№2 — ПРОФЕСОР КЪНЧО — АРХИТЕКТЪТ НА ПОБЕДИТЕ

№3 — ГОШО ЙОГАТА — МАГЬОСНИКЪТ НА ОТБРАНАТА

№4 — ИВО КРЪСТНИЧЕТО — НЕСЪКРУШИМИЯТ ВАЛ

№5 — БОБО ЧЕРНОТО ОКО — ТРАКИЙСКАТА КРЕПОСТ

№6 — МИТКО ПЕЛЕ — БЪЛГАРСКИЯТ ПЕЛЕ

№7 — ДАНИ БЕРЛИНСКИ — ЗАПАДНИЯТ ВЯТЪР

№8 — ТОТО ТОТОТО — ПЛАТИНЕНАТА ОБУВКА

№9 — ВЛАДИ МОТОРЕТКАТА — ПО-БЪРЗ ОТ РАКЕТА

№10 — ………………. — ЕНИГМАТА НА ОТБОРА

№11 — СИСУЛУ СОФИЙСКИ — ЧЕРНИЯТ ДИАМАНТ

№111 — УХУРУ НЕАНДЕРТАЛСКА — ЧОВЕКЪТ НЕРАЗУМНИЯТ

Редутаблите прочетоха статията малко преди да почнат юбилейните тържества в Бункера. Всички бяха много поласкани, но най-доволен беше Влади Моторетката.

— Бомба! — провикна се той. — Хайде отсега нататък да се наричам Влади Ракетата, а? Нали съм по-бърз от ракета?

— Влади е прав — каза Йогата. — Сега моторетки почти няма и хората се возят до Луната с ракети. Аз съм „за“.

Възражения нямаше и от този ден Влади от Моторетка — стана на Ракета. Така ще го наричам и аз.

Часът беше десет. Тържествата можеха да почнат.

Бях този ден в Бункера и, честна дума, едва познах подземието. Сивите стени бяха окичени със снимки на Пеле, Бекенбауер, Яшин, с илюстровани картички от Мюнхен, с фотографии на световната купа и пр. Подът беше покрит с вехт, но истински чипровски килим — дар на ККДЖЗЗМФ. Върху широка маса бяха наредени всички трофеи от досегашните битки: флагчета, значки, стъклени топчета, ашици, ножче с тирбушон и даже чифт зимни кънки.

Всичко това беше хубаво. Не ми се хареса обаче, че под масата в безпорядък бяха захвърлени старите сандали и гуменки, както и книгите по немски език, географските атласи и немските приказки, от които някога редутаблите учеха за Германия.

Неприятно впечатление ми направи и видът на самите редутабли. Нямаше ги ония хлапета с изподрани лица, зачервени от слънцето вратове, насинени колене. Сега тук стояха десет момчета и едно момиче, наконтени в бели найлонови ризки, сиви копринени панталони и черни пантофи — все подаръци от Дамския комитет. Всички бяха някак си твърде прилежни и дори изнежени. Изчезнал беше онзи мъжествен вид на смели викинги, тръгнали да покоряват футболните полета. Избледнял бе също така от очите им онзи цвят на безкористност и рицарство, който бих нарекъл чистия цвят на идеализма.

Е, да, може би се сещате, всички тия промени бяха резултат от дейността на ККДЖЗЗМФ. За изтеклите няколко седмици Комитетът, защищавайки редутаблите от попълзновението на чуждата агентура, обсипа отбора с водопад от всестранни грижи и материални блага. Какво ли не получиха през тия дни босите, окъсани и безпарични редутабли? Пасти ли не щеш, кебапчета ли не щеш, сладолед ли не щеш, та толумби със захар, та ягоди с каймак, та крем карамел, та три пъти седмично на кино, две посещения в Луна Парк, веднъж в италианския цирк и шоколад, много шоколад!… С една дума, те имаха всичко, за което може да мечтае един изтъкнат футболист.