Хаим Оливер - Гол от засада

Че сладкото бе прегоряло и кисело, не им направи никакво впечатление. Нещо повече, Митко Пеле даже не забеляза, че едно от млечните му зъбчета се изтръгна от венеца и биде погълнато заедно с лепкавата лава…

От спортна гледна точка седмицата, която последва, протече точно по графика на победите. РЕДУТ играеше по два мача на ден — сутрин и следобед. Веднъж игра и три мача, последния късно вечерта в „Океана на бурите“, осветен от фаровете на дядо Анжеловото „пьожо“ (както и много други, дядо Анжел внезапно се пристрасти към кварталния футбол).

За седем дни редутаблите играха петнайсет мача и постигнаха петнайсет победи. Общият резултат бе 105:11. Пометени бяха такива прочути квартални отбори като ЧЕРНАТА КОХОРТА, УРАГАН, КОСМОС, ЩИТ И МЕЧ, КАПИТАН КЛОС, НА ВСЕКИ КИЛОМЕТЪР и др.

Напразно противниците се опитваха да се съпротивяват. Напразно се мъчеха да приложат всевъзможни тактически варианти, включително и железобетон. Напразно търсеха слабо място в редиците на РЕДУТ.

Напразно! Срещу него играеха със или без футболни обувки, със или без наколенки, със или без копринени гащета. Идваха с треньори или без треньори, със съветници или без съветници, нищо не помагаше, те неизменно ядяха бой.

А РЕДУТ си беше все същият: скромен, сплотен, с гуменки, осем човека и една резерва, но винаги с поглед, насочен към златните медали в Мюнхен.

През тия седем дни за редутаблите настъпиха някои промени, които пооблекчиха тяхното съществуване. Така например старшина Марко отслаби строгия режим над своите наследници с надеждата, че по този начин ще ги примами по-скоро в БЕНКОВСКИ-ОМУРТАГ. Дядо Анжел возеше Дани с колата чак до „Океана на бурите“, а вечер идваше да прибере едва ли не целия отбор. Подобри се положението на Влади и Йогата и т.н.

Заедно с това обаче графикът на победите породи някои сенчести явления, които дадоха фатално отражение върху живота на отбора. Ще ги изложа в техния последователен ред. Започна се с Тото.

Редутаблите тъкмо се обличаха, когато към тях се приближи полковник о.з. Храбров. Гърдите му бяха окичени с ордени от първата и втората световна война.

— Здравейте, юнаци! — извика той.

Редутаблите не отговориха. Те още не бяха забравили деня, когато полковникът о.з. ги бе изгонил от стадиона.

— Юнаци! — подхвана той. — Гледах вашия мач. Храбро играхте вие, но ако продължавате да играете тук, на тази сгурия, в тоя пушек и без футболни обувки, ще получите контузии и нашият футбол ще се лиши от ценно попълнение.

По железопътната линия мина влак. Полковник о.з. продължи:

— Юнаци! Упълномощен съм да ви поканя да влезете в редовете на ПЛИСКА. Ние поставяме на ваше разположение първокласен стадион, екипи, треньори, лагер-школи, с една дума, всичко, от което се нуждаете!

В настъпилата враждебна тишина прозвуча гласът на Тото Тотото:

— Има ли пружинени легла в лагерите?

— С пухени възглавници даже! — отговори о.з. Храбров.

— Какво е яденето? — попита пак Тото Тотото.

— Четири пъти на ден. Пилета, крем карамел, малинов сок…

— А пържени картофи?

— Може ли без пържени картофи!

— Давате ли ковбойски колани?

— Охо! Стига да играеш добре! — и полковникът енергично засука мустаци!

Пак тишина.

— Ракети имате ли? — обади се Митко Пеле.

Проф. Кънчо го плесна по главата, половин-защитникът се развика:

— Защо ме биеш, бе? Ако дават ракети, ние можем да отидем на Луната и да играем на истинския Океан на бурите.

Проф. Кънчо отново го плесна и Митко Пеле млъкна. Редутаблите започнаха да се обличат, без да обръщат повече внимание на полковника о.з.

— Е, юнаци! — провикна се той за последен път. — Разбрахме се, нали? Чакам ви в стадиона. Довиждане! — И си отиде.

Дълго мълчание последва неговото изчезване. Пръснаха се с неприятното чувство, че старото приятелство не е вече същото, че е сякаш умърсено.

Пред редутаблите изникна Бобо Черното око и от двете му страни инж. кака Вера и инж. бате Ники.

Проф. Кънчо знаеше, че двамата инженери работят в двайсететажния Институт по кибернетика, където има всичко, за което може да мечтае един съвременен физик — от миниатюрни радиоприемници до електронни роботи. Ето защо сега, когато ги видя заедно с Бобо, той бе едновременно смутен и зарадван. Инженерите му подадоха дружелюбно ръка: