Хаим Оливер - Гол от засада

Зарадвах им се много, изпихме виното, изядохме надениците, пяхме физкултурни песни. Иво яде малко и не пи никак. Седеше скромно настрана и очевидно чакаше нещо.

Иво беше отличен ученик и първокласен спортист, наследник на своя баща — национален първенец по вдигане на тежести — лека категория. Той тренираше редовно, вдигаше гири и щанги, разтягаше пружини, бореше се. Уверен бях, че след някоя и друга година Иво ще влезе в националния отбор на щангистите. (Виж рис. 5) 10 10 — Бел. ventcis

Съдбата пожела иначе…

— Е, куме, наздраве! — рече кумецът и се чукна с мен.

— Наздраве!

— Куме — подхвана той меденосладко, — нали на кумците хатъра се не кърши?

— Има си хас! — рекох. — Казвай, какво искаш?

— Ти познаваш ли отбора РЕДУТ?

— Горе-долу.

— Така си и знаех. Ти се вреш навсякъде, дето има деца, книжки пишеш за тях… Та си рекох да те помоля да помогнеш на наш Иво да влезе в този РЕДУТ, а? Мира не ми дава, откакто е чул за този отбор.

— Ама, чакай бе, кумец! Нали твоят Иво е тежкоатлет?

— Така е, и хем отличен. Но какво да го правиш, като е рекъл РЕДУТ, та РЕДУТ!

— Хм… Играе ли Иво футбол?

— Никога не е играл, не му позволявам! По стадионите само трошат ръце и крака. Колко пари струва щангист със счупени ръце?

— Е, как ще играе тогава в РЕДУТ? Там са все футболисти…

— Ще се научи, не е голяма философия; футболът не е като да вдигаш тежести. Погледни нашите футболисти! Половината от тях понятие си нямат от футбол, а играят… Освен това Иво си има и обувки. Виж! — кумецът извади от кутията чифт великолепни италиански футболни обувки. — Купи му ги бабата в Рим.

Аргументите бяха много убедителни. В края на краищата, за да не прекърша хатъра му, пък и под влиянието на виното, аз обещах да ходатайствувам пред редутаблите в полза на Иво.

Обещанието си изпълних. В петък сутринта на мача с НЕСЪКРУШИМИТЕ редутаблите се явиха с още един играч — Иво Кръстничето. Той игра като десен полузащитник и понеже бе свикнал да вдига тежести, на три пъти грабва за пояса изпречили му се противникови играчи, като щанги ги изхвърля най-напред нагоре и после встрани, върху сгурията. Сашо Фадиезов свири наказателни удари, един от които се превърна в гол във вратата на Льонка…

Със зловещо скърцане четири таксита спряха край редутаблите и от първото изскочи… познайте де!

Леля Гица!

Леля Гица със своите 129 кила и шапка като ластовиче гнездо.

Смразени, редутаблите понечиха да се изтеглят, но в тила им се оказаха други три жени не по-малко обемисти от леля Гица.

— Не бойте се, пиленца! — извикаха те. — Не бойте се! Никакво зло няма да ви сторим. Елате с нас!

Редутаблите стояха неподвижни в обкръжението и не разбираха нищо.

— Хайде, дечица, елате! — подкани ги леля Гица. — Чака ви приятна изненада.

Иво Кръстничето, който нямаше понятие, коя е леля Гица, влезе в първата кола. Последва го Бобо, а след това, ужасно любопитни, и другите.

Колите потеглиха. И спряха. Пред кварталния клуб на Отечествения фронт. Леля Гица изтича и отвори вратата.

Пред редутаблите се откри малката, но спретната зала, накичена с трикольорни флагчета и лозунги, като:

Върху масите се издигаха планини от шоколад и някакви пакети. До тях стояха десетина празнично облечени жени, сред които някои от редутаблите познаха свои майки, сестри и баби. Тук беше доктор Веса, баба Зора, инж. кака Вера, кумицата Карина и др. Тук беше даже майката на Сисулу, черна и къдрава като него.

Пъшкайки, леля Гица се качи върху един стол и произнесе следното слово:

— Скъпи наши пилета! Юначни синове и дъщери на нашия героичен квартал! Драги демократични жени! На мен се падна честта да приветствувам Непобедимия национален футболен клуб РЕДУТ, който прослави любимия ни квартал из цяла София и скоро ще го прослави в целия свят…

Тя си пое дъх, направи свирепа гримаса и продължи:

— Но, драги слушатели, чужди на нашия квартал елементи се стремят да откъснат нашите пилета от гнездата им, да ги привлекат към себе си! Но, не! — провикваме се ние. Не! на измамниците и похитителите на деца! Ние няма да дадем своите синове и дъщери на някакви си там отбори от групата на майсторите. Нашите деца ще останат тук, за да растат под майчиното ни крило за слава и чест на нашия квартал и нашата родина!