Антъни Бруно - Лоша кръв

— Господин Антонели — извика Нагаи, — той ви е докарал тук, за да ви убие.

— Мишел! — изрева Боби. Звучеше също като Силвестър Сталоун в края на първия филм за Роки, когато вика приятелката си. Изведнъж започна да стреля като луд с онзи идиотски пистолет по якудзите.

Д’Урсо клекна долу и се доближи до мерцедеса, за да се прикрие.

— Внимавай за проклетата си сестра — извика той, но Боби не можа да го чуе. После отвсякъде се разнесоха единични изстрели в отговор на стрелбата на Боби. Куршумите на якудзите дрънчаха по другата страна на колата му. „Майната му“ — каза си той и бързо се изправи на крака. Само един мерцедес не е достатъчна защита от тези маниаци. Той изтича с приведена глава и се хвърли към Антонели, натиквайки го заедно със себе си в лимузината. Бързо затвори вратата и надникна навън точно навреме, за да види как лудият огън на Боби разтърсва една от отворените врати на микробуса.

— Хей, Боби! Внимавай за сестра си, малоумник такъв!

Стрелбата спря за секунда и той дочу острите писъци на Мишел, която крещеше на брат си да спре. В този момент д’Урсо почти изскочи от кожата си, като усети костеливата ръка на стареца върху гърба си да сграбчва гънките на сакото му, опитвайки се да се надигне. Потръпна при докосването на стария негодник и отблъсна с удар ръката му. Антонели падна обратно на пода и от него започна да се чува странен гъргорещ звук.

В този момент като че ли изстрелите затихнаха, с изключение на бесните тройни серии от пистолета на Боби. Когато д’Урсо се изправи пак до прозореца, той видя защо якудзите бяха спрели стрелбата. Зад побъркания му шурей беше приклекнал онзи тип, който приличаше на голям гнусен броненосец, с шлем на главата, стиснал с две ръце злокобната си сабя. Исусе! Това беше проклетият Маширо!

Мишел изпищя:

— Боби, пази се!

Вече беше твърде късно. Сабята изскочи през корема на Боби. Набоде го като жалък ордьовър. Пистолетът на Боби изгърмя още веднъж и простреля гумата на мерцедеса до него. Маширо подпря краката си върху задника на Боби и измъкна сабята от тялото му. Боби се завъртя като тирбушон и падна по гръб. На сивата му риза имаше тъмен кървав кръг, а глупавата къдрица висеше над облещените мъртви очи.

— Не прави така, д’Урсо, предупреждавам те — изкрещя Нагаи. Той вече беше там, от другата страна на мерцедеса. — Убиеш ли Антонели, ние ще убием теб.

Нагаи заобиколи зад багажника на мерцедеса с насочен към задното стъкло на лимузината пистолет.

Д’Урсо прехапа долната си устна. За какъв, по дяволите, се смята този тип, та стои така там? За супермен? Какво си мисли, че само той има пистолет? Тъпо копеле. Д’Урсо прехвърли 38-калибровия пищов в лявата си ръка, изтри изпотената длан в панталона и после пак го върна в дясната.

— Не бъди глупав, д’Урсо. Излизай навън. Нищо няма да спечелиш.

Д’Урсо дръпна ръчката на вратата и изчака малко, за да накара Нагаи да си помисли, че се предава.

— Поне имам кураж да убия моя бос — извика той и отвори вратата с ритник. — Не мога да кажа същото за теб.

Д’Урсо натисна два пъти бързо спусъка. Нагаи се хвърли зад мерцедеса, а гигантският броненосец изскочи на пътя на куршумите. Идиотът просто застана там, закривайки шефа си. Ега ти благородството! Д’Урсо прехапа устната си и изстреля последните четири куршума в Маширо. Проклетият идиот просто стоеше там и скърцаше със зъби. Маширо трябва да беше улучен поне от три куршума — главата му подскачаше с всеки един. Той стоеше изправен със замръзнало на грозното му лице злобно изражение. Измина половин минута, докато глупавият японец най-после залитна назад и се препъна в тялото на Боби.

— Джон!

Мишел крещеше и плачеше. Тя още беше завързана за другите две жени, а зад тях видя клекнали поне двама якудзи. Тогава д’Урсо забеляза в далечината, оттатък микробуса, един тъмнозелен седан да връхлита с пълна скорост в паркинга. Седанът спря със скърцане на гуми, шофьорът слезе и отиде при багажника да вземе нещо. Той затвори багажника и заобиколи откъм страната на пътника.

— О, господи, Джон! Помощ!

Д’Урсо погледна над облегалката към стартера. Ключове нямаше. Мамка му! Пропълзя през стареца, който още лежеше на пода и хриптеше задъхано. Излезе през другата врата. Куршуми рикошираха от предния капак на лимузината, докато тичаше приведен към тялото на Винсент. Промъкна се под бронята и пребърка джобовете на мъртвеца за ключовете. Има късмет и веднага намери ключовете на горилата в джобовете на якето му. Златен талисман-подкова висеше на верижката. Много шибан късмет, Винсент.