Антъни Бруно - Лоша кръв

Д’Урсо хвърли поглед към бодливата тел, навита на спирала в горната част на двуметровата ограда. Какво си мислеше Винсент, по дяволите? Че някой главорез ще изскочи изпод лодката с автомат и ще започне да стреля през оградата? Скапан глупак. Обаче му харесваше да гледа за разнообразие как Винсент се поти. Едрият мъж се озърташе наоколо към дългите редици от малки японски коли и поглеждаше нервно към Боби, който се подпираше върху решетката на мерцедеса, скръстил ръце на гърдите си, и се опитваше да не изпуска стареца от очи, което и трябваше да прави. Винсент се чудеше накъде да погледне. Знаеше само, че е сгафил и е допуснал старецът да попадне в трудно положение. Ако имаше запланувано нападение, то можеше да дойде от всички посоки. Д’Урсо се радваше да го види разтревожен.

— Слушаш ли ме, Джон? Искам да знам какво си имал предвид, като си направил това. Обясни ми. Отношенията ни с хората на Хамабучи ли се опитваш да разрушиш? Това ли е?

Грапавият глас на стареца вече звучеше като предсмъртно хъркане. Кожата около очите и по бузите му беше толкова изпъната, че можеше да видиш скулите под нея. Старецът практически вече беше мъртъв.

— Успокойте се, господин Антонели — намеси се Винсент, вероятно разтревожен, че Антонели ще получи сърдечен удар.

Старецът протегна два костеливи пръста към горилата си и го погледна настойчиво. Стой там!

Д’Урсо присви устните си, за да не забележи старецът леката усмивка. Щеше да бъде почти лесно. Непрекъснато го проиграваше в мисълта си и винаги се получаваше съвсем както го искаше. Почесва се по бузата, за да даде знак на Боби. Боби изважда онзи пищов — „Линда“ — и започва да дупчи горилата. През това време той вече е извадил собствения си пистолет от кобура на глезена и се заема да наниже още няколко парчета олово във Винсент за по-сигурно. После се обръща към трогателния старец, който, даже и да носи пищов, не би имал сила да дръпне спусъка, и го застрелва от упор в главата. Бързо и елегантно.

— Дявол да го вземе, Джон, ти дори не ми обръщаш внимание! Отговори ми, за бога! Защо си вдигнал стачка, без да дойдеш първо при мен?

— Ами, господин Антонели, да си призная честно истината, поръчах стачката на своя глава, защото счетох, че е необходима. Обаче знаех, че няма да ме разберете, и затова се наех и го направих сам.

Старецът беше пламнал целият. Устните му бяха хлътнали, устата здраво стисната като на бабичка.

— Не мога да повярвам…

— Не, не, чакайте — прекъсна го той. — Първо искам да ме изслушате. Тези японци ни разиграват почти от самото начало. Казвал съм ви го, но вие просто не ми обръщахте внимание. Хамабучи се мисли за най-големия тарикат, но греши. Намерил съм нови доставчици, по-евтини роби…

— Намерил си фъшкии. Казал съм, че ще работим с Хама…

— Изслушайте ме за момент. Знам как да направя пари от тази операция, много пари. Купуваш евтино и увеличаваш количеството. И доставяме повече момичета. Изкарваме хубавите да въртят игрички…

— Знаеш много добре какво казах за проституцията.

— Да, знам, че не одобрявате, но не сте прав. Вече няколко месеца въртя едно заведение с мацки на крайбрежието. Много е доходно. Нека да ви обясня.

Джон погледна към Винсент, докато старецът се мъчеше да изфъфли нещо. Гавазинът изглеждаше силно изнервен. Ръцете му бяха отстрани, готови да бръкнат под якето за пищова. Време беше. С типове като Винсент не бива да си играеш. Д’Урсо небрежно вдигна ръка и се почеса по бузата.

Боби извъртя очи към Винсент, увери се, че не го гледа, после рязко измъкна автоматичния пистолет изпод якето и започна да стреля. Близката пукотевица от автоматичния огън накара ушите на д’Урсо да заглъхнат. Горещите бели проблясъци от цевта привлякоха очите му към „Линда“ в ръцете на шурея му. Винсент бе успял да извади своя пистолет, но тогава Боби пусна нов ред в гърдите му и той падна назад с разкривени като на кретен ръце, а пищовът полетя във въздуха над главата му. Д’Урсо чу как пистолетът на Винсент се удря в телената ограда със звук на дрънчаща пружина като силно подадена бейзболна топка, спряла в мрежата зад забиващия играч.

Старецът се взираше втренчено в мъртвата горила, просната на земята между двете коли. Той вдигна очи към д’Урсо и изсъска:

— Мръсник!

Нагаи погледна към Хидео и Тошио. Те мълчаха. Хидео държеше пистолета в скута си. Нагаи потърси микробуса в огледалото. Ики се движеше наблизо, поддържайки постоянна дистанция. При тях бяха жените. Всичко, което трябваше да направят сега, бе да намерят д’Урсо, преди да е убил Антонели. Маширо е там, но Нагаи все пак се притесняваше. Маширо си го бива, но не може да спира куршуми. Трябваше да помисли за това снощи.