Антъни Бруно - Лоша кръв

— А какво би направил Ики?

Тошио проговори след малко:

— Ще изнасили мъжа и неговата жена. После ще го убие.

Всички се изсмяха, но бяха напрегнати.

Нагаи не можеше да спре мислите си за Рейко, питаше се какво са направили д’Урсо и хлапакът с нея, питаше се защо тя не му каза нищо снощи. Представяше си какво щеше да му отвърне, ако я бе притиснал за отговор. Щеше да пищи, да твърди, че той е виновен, че му е казала как искат да я направят проститутка. Опита се да не мисли за това. Сега имаше по-важни неща, за които да се тревожи. Все пак, ако са докоснали приятелката му, той ще оправи жената на д’Урсо. Каквото и да са сторили на Рейко, той ще вземе око за око. Не само в мафията могат да бъдат жестоки.

Той насочи кадилака по острия завой, следвайки отблизо микробуса. Питаше се колко ли глупаво ще се държи д’Урсо. Дали ще клекне още като вземат жена му, или ще продължи да играе ролята на големия мъж и да ги предизвиква да направят нещо. Това, което д’Урсо не знаеше, бе, че той е готов да стори всичко необходимо. От значение беше единствено да запази Антонели жив и Хамабучи да е доволен. Ако трябва да убие този негодник и да затрие цялото му семейство за целта, ще го направи. Д’Урсо ще научи по неприятния начин как якудза правят бизнес.

Микробусът сви наляво и започна да се изкачва по стръмния наклон. Нагаи го последва и трансмисията на стария кадилак прещрака, включвайки на по-ниска предавка, а моторът зави. Къщата на д’Урсо се намираше на следващата пресечка вдясно, в края на карето.

— Знаете ли какво трябва да правите? — попита той двамата младежи.

— Хай.

— Хай.

— Добре.

Щеше да се радва, ако Маширо беше тук, но се чувстваше сигурен и с Лари, Моу и Кърли. Биваше ги. Д’Урсо и Франчоне не бяха вкъщи, така че не би трябвало да има неприятности. Ако възникнеха — Хидео, Тошио и Ики щяха да се справят. Никакъв проблем. Те са печени.

Когато микробусът взе следващия завой, Нагаи стисна зъби и хвана здраво волана, питайки се какво ще каже на Рейко, когато я види.

— Дявол да го вземе — каза внезапно Тоци.

Гибънз извъртя очи към него:

— Какво?

— Чакай малко. — Тоци бе поставил пръста си върху нещо във вестника.

— Какво е това?

Тоци постави вестника върху таблото и посочи написаното.

— Тук казват, че местният профсъюз на докерите е обявил вчера стачка без предупреждение срещу „Вносители на азиатски автомобили“.

— „Вносители на азиатски автомобили“ е гаражът, където намерих дихателния маркуч и кутията от японска кока-кола.

— Да, знам. Чуй това: „Говорител на «Азиатски автомобили» нарече стачката «необоснована и неочаквана», добавяйки, че компанията му ще съди профсъюза за пропуснатите печалби, ако не се върнат на работа незабавно. Товарен кораб с нови автомобили «Тойота» от Япония е на пристан в съоръженията на компанията в пристанище Нюарк от ранното утро на петък и очаква да бъде разтоварен. Асоциацията на търговците на «Тойота» в Голям Ню Йорк приканва «Азиатски автомобили» да разреши бързо спора със съюза, за да се избегне намаляването на продажбите поради липса на стока. Говорител на профсъюза предсказа, че стачката «ще бъде дълга», ако исканията им не бъдат удовлетворени.“ Дрън, дрън. Фамилията на Антонели е забъркана с този докерски профсъюз от четиридесетте години насам.

Гибънз кимна:

— Доколкото си спомням, преди около десетина години някой от фамилията на Антонели се споменаваше в една далавера със закупуване на контролни акции на казино във Вегас с пари, прелети от пенсионния фонд на докерите. Мислиш ли, че д’Урсо има нещо общо с това?

— Сигурно, защо не. Може би се опитва да притисне приятелчето си Нагаи.

— Как?

— Сещаш ли се за онова момче Такаюки? Онзи, с когото разговарях във фургона зад птицекланицата. Той ми разказа как внасят робите в багажниците на нови коли, как взимат точно толкова храна и вода, колкото да стигнат, докато се разтоварят колите и ги извадят оттам след смрачаване. Каза ми как при неговото пътуване е трябвало да стоят гладни няколко дни, преди да бъдат разтоварени. Ако в онези тойоти на кораба има затворени хора, те вероятно са вече без храна и вода. Не е нужно много време, за да умрат от обезводняване, нали? Може би са застрашени от смърт. Сигурно са стотици.

— А от развалена стока не можеш да изкараш печалба. Кой ще плати за мъртъв роб?

Тоци се намръщи:

— Толкова си сладкодумен, че ще падна.

— Хей, това е мафията, дебела главо. Ако д’Урсо иска да изкопчи нещо от онзи тип Нагаи, това е начинът да го направи. Да го сграбчи за шишарките и да стиска, докато онзи клекне.