Антъни Бруно - Лоша кръв

Тоци не разбра дали Нийл забеляза, че стои до вратата, понеже не спря заниманието си. Вместо това той ускори ритъма, като броеше до осем все по-бързо и по-бързо, докато се превърна в една мъглявина от вертикални удари. Скоростта, с която го правеше, изглеждаше почти неестествена, но Тоци знаеше, че това се дължи на отпуснатата стойка. Поне така му бяха казали.

Когато най-после Нийл спря, Тоци отиде до тепиха, преди да е започнал отново.

— Здравей. Нали не те притеснявам?

Нийл поклати глава и само го погледна, като че очакваше да обясни защо е дошъл. Тоци бе забелязал, че Нийл говори само толкова, колкото се налага, и често оставяше дълги, неловки паузи точно като тази сега. Това му беше особеност. Може би тя бе част от това да бъдеш сенсей. Или просто си беше странен. Трудно е да се каже.

— Видях, че лампите светят — обясни Тоци. — До известна степен се надявах да те намеря тук.

Нийл кимна с някаква смешна полуусмивка на лицето.

— Ами… нали ти казах, че съм в силите по опазване на законността?

Нийл кимна.

— Така… — Тоци не знаеше как да се изрази. — Има едно лице, което разследвам. Той е доста агресивен и много опасен и аз… имам предчувствие, че рано или късно ще се сблъскам с него. Мислех си, а… че може би ще ми покажеш няколко хватки, които бих могъл да използвам срещу него. Никакви секрети, просто малко основно практическо айкидо.

Нийл затвори очи и поклати глава.

— Виж, разбирам, че това сигурно ти звучи доста обидно. Идвам аз — новакът — взел съм само два урока досега — и те карам да правим съкращения. Глупаво е, знам, но наистина се нуждая от помощта ти. — Ако видиш какво направи Маширо с Гибънз, ще разбереш.

Нийл поклати глава.

— Човече, не знаеш срещу какво съм се изправил. Този тип е… самурай, да си го кажем без увъртане. Той е каратист пети дан, черен пояс и професионално обучен сабльор. Вече нарани партньора ми и усещам в червата си, че е въпрос само на време, докато ме намери. Нужно ми е нещо в случай, че застана срещу него. — Хайде, не ме връщай, моля те.

Нийл кимна замислено:

— Колко бързо можеш да бягаш, Майк?

— Хайде, говоря сериозно.

— Аз също. Защото, ако не можеш да избягаш от него, нямаш шансове срещу обучен буши.

— Това какво е?

— „Боец“. Самурай.

— Няма ли нещо, което можеш да ми покажеш?

Лицето на Нийл се вкамени:

— Обиждаш ме, Майк. Обиждаш всички, които се занимават с бойно изкуство. Нужни са години всеотдайно обучение, за да излезеш срещу някой с такива способности, каквито казваш, че има този самурай. Аз съм втори дан, черен пояс. Учил съм айкидо осем години. Не съм сигурен, че аз ще се справя срещу този човек.

Тоци се почеса по извивката на носа. Мамка му! След още една неловка пауза той погледна Нийл в очите.

— Спречквал съм се с доста хора навремето — с пищови, юмруци, ножове, каквото ти хрумне. Налагало се е да се изправям срещу убийци, гангстери, наркотрафиканти, психопати, социопати. Обаче знаеш ли какво? Това е първият път, когато някой ми изкарва ангелите, преди още да съм го срещнал. Не искам моментално да стана черен пояс. Просто не искам да ме е страх, когато се срещна с този тип, защото изплаша ли се, свършено е с мен. Ето какво се надявах, че можеш да направиш за мен. Само ми покажи някои неща, които ще ми дадат вяра, че това може да бъде и равностоен двубой. Хайде, Нийл, умолявам те.

Нийл отпусна бокена на рамото си и се почеса по брадата:

— Айкидо те учи как да останеш спокоен, когато те нападнат. Показва ти как да поддържаш ки, как да насочиш агресивността на нападателя срещу него. Показва ти как да си създаваш ясна представа за всичко около теб и как да предвиждаш намеренията на противника. Мога да те науча на част от това. Обаче не тази нощ.

— Защото са нужни години — каза Тоци. Да, да, знам.

— Точно така. Имаш прекалено много вредни навици, които трябва да пречупиш, преди айкидо да заработи за теб. Правило номер едно: никога не се бий, когато си ядосан. На Запад хората се бият единствено в такива случаи. Трябва да се научиш как да бъдеш спокоен, да се концентрираш — не само при бой, а през цялото време. Само по начина ти на говорене мога да кажа, че ти си много агресивен и войнствен. Искаш да препарираш кучия син още преди да се е доближил до теб. Айкидо не е това. Трябва да чакаш търпеливо, да оставиш противника си да започне пръв, за да можеш да използуват този първи удар срещу него. Това изцяло противоречи на естествените ти инстинкти, нали?

Тоци стисна устни и кимна: