Антъни Бруно - Лоша кръв

— Насам има много конкуренция. Защо им трябва да се местят във вече задръстен пазар?

— Защо всички идват тук, Гиб? Заради парите. Лос Анжелос може да е на мода, но истинските пари са в Ню Йорк.

— И Токио не е от най-бедните. — Гибънз размени кръстосаните си крака, но май нищо не помагаше. Като че ли някой току-що му беше забил няколко петсантиметрови тапицерски кабара във врата и раменете.

— В Япония има прекалено много конкуренция. По отношение на числеността, мафията е като Мики Маус клуб в сравнение с якудза. Имат над дузина основни фамилии. Шестдесет хиляди външни членове, четиридесет и няколко хиляди сътрудници. Най-голямата им фамилия е по-голяма от всички фамилии на американската мафия, взети заедно. А Япония има население само на половината от нашето. За да оцелеят, тези типове трябва да завладяват територия.

Тоци беше цар на фактите и цифрите, когато иска нещо. Обаче този път няма да мине.

— Айвърс няма да повярва. Ще каже, че птицекланицата е изолиран случай. Якудза, робство — за него ще е прекалено. — Гибънз се опита да наклони главата си малко назад, за да облекчи болката. Това май помогна.

— Да, но като се замислиш, Гиб, робството е нещо естествено за онзи район. Якудза дълго време са били в робство. Това не е толкова необичайно на Изток, а Америка е девствен пазар за тази стока. Съвсем близко до ума е, че ще се опитат да го пренесат тук. Дори Айвърс може да разбере тази логика.

— Не разчитай на това. Даже ако аз мислех, че това е операция на якудза и мафията, думата ми не означава кой знае колко пред него. — Той извъртя очи към партньора си. — А твоята не струва и колкото едно лайно. Просто му кажи и ги остави да ометат птицекланицата. Вероятно някое от онези момчета ще може да ни помогне да открием другите роби.

— Не, те не знаят нищо. — Тоци изглеждаше разочарован от него. — Още не можем да кажем на Айвърс.

— Тогава кога? Кажи ми кога? — изкрещя той. Да го вземат мътните, това му причини болка. Май няма да е зле да глътне половин таблетка.

— Когато научим повече за бизнеса с робите, ето кога. Колко е голям, кой е този тип Нагаи, кой купува робите…

— А как ще разследваме всичко това, без Айвърс да се запита какво правим, по дяволите?

— Аз ще се заема с търчането. Ти само осъществявай контактите с Айвърс вместо мен.

Гибънз изскърца със зъби. Всемогъщи Исусе Христе! Тоци забиваше кабарите още по-навътре. Опита се да не трепне. Не искаше Тоци да разбере какви болки изпитва в действителност.

— По същия начин загази последния път, задник такъв. Мислеше, че си по-умен от цялото Бюро, и се покри. По същите причини ме ангажираше да ти помагам тогава. Помниш ли?

Тоци направи подкупващата си отбранителна физиономия:

— Нямам нужда от уроци по история, Гиб. Всичко, което искам, е да задържим информацията за известно време, докато можем да излезем с някакви конкретни доказателства, които Айвърс няма начин да пренебрегне. Нещо, което ще му докаже, че това е много голяма операция и е невъзможно да бъде приключена с акция от един изстрел.

Гибънз стисна клепачите си и завъртя съвсем леко глава. Страшно болеше.

— Добре, добре. Ще си потраем известно време, но ако до средата на следващата седмица не излезеш с нещо конкретно, отиваме при Айвърс. Съгласен? — Точно сега не му беше до спорове.

— Какво ти е? Не изглеждаш добре.

Майната ти!

— Добре съм, отлично. — Той се смъкна надолу в креслото и отпусна главата си на високата облегалка. Това като че ли поукроти болката до тъпо наболяване. Тоци го гледаше със същото издължено лице и влажни очи, които бяха типични за Лорейн напоследък. Адски му се искаше да могат и двамата да влязат във форма. За Бога, да не беше осакатял?

— Казах ли ти за писмото? — попита Тоци.

— Какво писмо?

— Някакъв доносник изпратил писмо до управлението, естествено без подпис. Знаел всичко за двете хлапета във фолксвагена. Според писмото онзи, който го е направил, е японец на име Годзо Маширо. Имаше пълното му описание, каква кола кара и няколко места, където се навърта. Айвърс изпрати Мак Фадън и Бренър да го търсят. За този Маширо ми разправяше робът онази нощ в птицекланицата, от него се страхували толкова. Според този роб това е същият човек, който те е пребил.

„Гоцо“ Маширо. Звучи почти като наемен трошач на крака. Проклет кучи син.

— Някой направил ли е справка за него?

— Да. В нашите досиета нямаше нищо, та Айвърс изпрати искане до Японската национална полицейска агенция за информация. Каза ми да не очаквам много, понеже обикновено японците не са особено щедри в обмена на информация, обаче този път телексът задрънча като игрален автомат, ударил джакпот. Оказва се, че Маширо е в списъка на най-търсените там — вече осем години.