Антъни Бруно - Лоша кръв

Въздъхна, впил поглед право напред в голата бежова стена между двата предни прозореца. Ужасно му се искаше седенето в сейдза да му донесе малко спокойствие. Стоя буден половината нощ в мятане и въртене, надявайки се онези лица в сенките да си отидат за малко, та да може да поспи, но просто не успя да избие тези заключени във фургона японски момчета от мислите си. Не беше казал никому за тях и това го тормозеше. Ако Айвърс разбере, че е задържал информацията си, ще пощръклее. Беше го предупредил да не прави това. Наистина, той искаше да каже първо на Гибънз, но човекът е още в болницата. Не е редно да го тревожи, докато още се възстановява. Все пак снощи Лорейн му каза, че се очаква Гибънз да бъде изписан днес. Ще обясни на Гибънз всичко за робите, когато го вземе по-късно от болницата. Гибънз ще подскочи до тавана, като му каже, че не е уведомил Айвърс, но дълбоко в себе си Гибънз знае как Айвърс изпортва нещата. Това, което трябва да направят, е да измислят как да се справят сами или поне да представят на Айвърс определена стратегия, за да му попречат да излезе с някоя от своите. Сега Тоци дишаше малко по-спокойно. Ще кажат на Айвърс — скоро, но не сега.

Тоци започваше да се отпуска, загледан в празната стена, когато входният звънец издрънча и той подскочи. Роксан. Той стана от изтръпналите си крака и се затътри към домофона.

— Ало?

— Аз съм, принцеса Дай 27 27 Съкращение от името на британската принцеса Даяна — на английски — Di (Diana). — Б.пр. .

Тоци се намръщи. Нужно му беше малко време, докато осъзнае, че тя говори за британската особа. Първата му мисъл беше принцеса Дай. 28 28 Принцеса Дай — на английски Die — умри! — Б.пр. В чудесна посока витаеха мислите му днес. Поклати глава и натисна бутона на електрическата брава.

Той отвори вратата и погледна надолу по стълбището, заслушан в стъпките й.

— Как върви, ваше величество?

Тя не отговори, докато не го видя от по-долната площадка.

— Асансьорите са чудесно изобретение — каза тя саркастично, — както и местата за паркиране. Лошото е, че в съседство ги няма и двете. Сигурно те харесвам, за да се примиря с това.

Той я изгледа как изкачва последния етаж.

— Здрасти. Как си? — попита той, докато тя се приближаваше към него.

— Липсваше ми, скъпи.

Тя се хвърли в ръцете му и го целуна точно както той искаше да я целуне, когато я заведе вкъщи след вечерята онази вечер. Щеше му се да може да забрави за малко робите, но тази мисъл го накара да се почувства виновен.

— Е… здравей — каза той, когато тя го остави да си поеме дъх.

— Трябва да се правим на примерни — прошепна тя. — Сещаш се — съпруг и съпруга. Не бива да позволяваме на съседите да стават подозрителни. А и откъде да знаеш? Хазяинът може да е наел частен детектив.

— Детектив?

— Много е разпространено напоследък. Хазяи шпионират наемателите си, за да се убедят, че са порядъчни. Да са сигурни, че няма среднощни сексклубове в сградата, забранени животни или нелегални имигранти, натъпкани в апартаментите им. — Тя пусна лукавата си усмивка. — Прочетох всичко това в „Ню Йорк Мегъзин“.

Тоци се усмихна насила. Нелегални имигранти. Точно това трябваше да спомене. На нея не беше казвал за робите.

— Защо не влезеш на сянка… скъпа? — вкара я в апартамента и затвори вратата.

— Нещо не е в ред ли? — попита тя, докато хвърляше велуреното си сако на дивана. — Изглеждаш малко вкиснат.

— Не, добре съм. — Той се вгледа в краката й. Изглеждаше приятно в джинси. — Разбираш ли, аз наистина оценявам, че правиш това за мен. Сигурна ли си, че не е голямо затруднение?

— О, ужасно затруднение. Както знаеш, клиентите ще разбият вратата ми. Днешната ми отпуска може да бъде пагубна за академията „Ийстлейк“. Това е голям риск, но аз съм готова да го поема.

— Днес се правим на смешни, нали?

Тя сви рамене:

— Не е проблем, Майк, наистина. Кабинетът ми е тих като гробница. Честно да си кажа, радвам се да изляза. Освен това трябва ти легло.

Той възприе това изречение по начина, който обикновено би му харесал. Но защо това се случваше сега, дявол да го вземе?

— Бих изчакал леглото лично, но възникна нещо, което не може да чака. Обадих се в магазина, откъдето го купих, и те отговориха, че ще бъде доставено по някое време между десет и шест. Жената каза, че не може да бъде по-конкретна. Съжалявам.

— Казах ти, не е проблем. Донесох си книга.

— Може да се върна късно. Не е наложително да стоиш.

— Чакай малко. Ти ми обеща вечеря за тази дребна услуга. Оставам на поста си, докато прибера възнаграждението.