Антъни Бруно - Лоша кръв

— Знам как се чувстваш.

Тя издърпа светлолилавия пуловер през главата си и слънчевата светлина се процеди между разпилените й коси като през филтър. Захвана се с колана й, а тя разкопча неговия и започна с едната си ръка да се бори с копчето на панталона, като го галеше през плата.

Рамото му потъна във възглавниците на дивана, докато се извърташе, за да й помогне да му свали панталона. Не можеше да повярва, че го правят. За момент не беше сигурен дали иска това да се случи. Не сега. Не когато има толкова неща в мислите си. Тогава тя зарови глава в гърдите му, което го възбуди още повече. Разбира се, тя беше тази, която започна… Не, може би не трябваше да чакат. Той сам разкопча панталона.

Изрита го и прокара ръка по задника й, после проследи с пръсти ръба на слипа, заигравайки се там, където вътрешната страна на мекото й бедро се съединяваше със слабините. Тя облиза пръстите си и замачка върха на члена му между палеца и показалеца си. Тоци я погали леко със средния си пръст нагоре, надолу, бавно и ритмично. Тя размърда бедрата си, за да почувства по-плътно пръста му, и той усети влагата й. Роксан изстена. Той затвори очи и се предаде на лекомислието.

— О, Майк…

— Рокс…

Звънецът издрънча. Проехтя из празните стаи.

Тоци подскочи с разтуптяно сърце. Лицето му беше мокро. Зад затворените си клепачи видя онези лица в сянката. Не. Не биваше.

Тя погледна гневно домофона.

— Леглото, предполагам.

Тоци погледна часовника си:

— Слушай, Роксан… ще помислиш, че съм ненормален, но какво ще кажеш, ако продължим това нещо по-късно? Когато главата ми се поизбистри.

Входният звънец пак издрънча.

— Естествено… да. Доста ти е на главата. Разбирам. — Изглеждаше разочарована.

Тоци се чувстваше ужасно. Не мислеше, че е разбрала. Не напълно.

Тя стана и се наведе над домофона. Беше само по гащички. Памучни, сини, с малки патета, маршируващи по задника.

— Да? — каза тя.

— Има едно легло за Тоци.

— Да, точно така. — Чукна бутончето, за да отключи входната врата, и се втурна към дивана да се облече. Тоци беше седнал в края на дивана и намъкваше панталона си. Членът му го болеше. Чувстваше го като бавно спадащ балон. Знаеше, че ще изпитва това стягащо чувство през целия ден.

След като облече пуловера си, тя го прегърна отстрани и прошепна в ухото му:

— Върни се вкъщи колкото можеш по-рано. Аз ще оправя леглото.

Тогава се чу тропане на вратата.

— Ей сега идвам — викна Тоци. Целуна я бързо и стана да загащи ризата си. — Закопчай си панталона — измърмори под нос. Изгледа я как вдига ципа на джинсите. Надяваше се, че го разбира наистина.

Гибънз разкопча велкроновите каишки на каучуковата шина около врата си и я разхлаби малко. Цял ден си играеше с нея, но все не му беше удобно. Драматичните разкрития на Тоци също не допринесоха много за самочувствието му. Закопча каишките, но яката пак не беше удобна. Проклетият Тоци! Не оставя човека дори да страда на спокойствие.

— Белята ли си търсиш, или какво, Тоци? Кога ще поумнееш, по дяволите? Защо не си казал на Айвърс?

Гибънз гледаше нагоре към Тоци от мястото, където беше седнал, но проклетата шина правеше вдигането на главата неприятно. Той стана от стола, така че да гледа партньора си в очите, но тогава Тоци реши да седне в края на леглото. Ама че досадник беше този тип.

— Виж сега, знаеш как стоят нещата при Айвърс. Ще изкара тежката артилерия, за да освободи онези момчета от пилчарника, само и само да види физиономията си по новините в шест часа. Случи ли се това, можем да забравим за откриването на останалите. Д’Урсо и приятелите му от якудза ще преместят момчетата толкова бързо, че ще изчезнат като дим. Никога няма да ги намерим.

— Още не вярвам на тази работа с якудза. Твърде много прилича на някоя от обичайните ти измишльотини. — Той се облегна плътно на стената. Вратът го болеше убийствено, обаче не можеше да понася проклетите обезболяващи. Тези боклуци те правят като пиян.

Тоци започна да се оглежда наоколо из стаята и подрусваше коляното си. Беше нервен. Обикновено правеше глупости, когато е нервен.

— Познаваш ли някой си Боб Чен? — попита Тоци. — Той е специален агент към управлението в Хонолулу.

— Струва ми се, че май съм чувал за него.

Гибънз твърдо беше решил да не позволи на Тоци да го подхлъзне в някой от откачените си планове. Този път не. Отсега нататък — както пише в закона.

— Обадих му се днес следобед. Той е неофициален експерт на Бюрото по проблемите с якудза. Каза ми, че са навсякъде из Хавай и Калифорния и са започнали да се установяват по източното крайбрежие.