Антъни Бруно - Лоша кръв

— Сигурен ли сте, че не желаете да приготвим рибата вместо вас? — Сервитьорката попита Хамабучи любезно на японски. — Един от нашите майстор готвачи е правоспособен.

Хамабучи отклони предложението, като махна с дебелите ръкавици от черна гума.

— Може в Япония един майстор готвач да е длъжен да притежава държавно позволително, за да разрязва фугу, но на мен такова позволително не ми е нужно.

Той я дари със смешната си малка усмивка, която можеше да бъде възприета или като бащинско благоволение, или като пълно презрение. После започна да слага ръкавиците, като не й остави нищо друго за правене, освен да напусне. По замръзналата й усмивка Нагаи можеше да каже, че тя го сметна за простак.

Нагаи си помисли да го заговори сега, но после реши да изчака, докато Хамабучи свърши. Старецът се бе изправил и той не искаше да го дразни, преди да е изрязал отровните органи. Само една мъничка резка в черния дроб може да развали цялата риба, а трябваше той, не Хамабучи, да вземе първата хапка. Прокрадна поглед към момичетата сумо. Тази, с късата коса и големите устни, беше много агресивна, но другата беше по-хубава. Старецът държеше рибата изпъната и търсеше с ножа точното място в горната част на главата й, за да започне разрязването. Нагаи го наблюдаваше как прави първите два дълбоки среза във врата на фугуто, пресичайки гръбнака. Той бръкна с пръсти в прореза, опипа наоколо и после издърпа целия гръбнак наведнъж, което обърна рибата наопаки. Тръсна я, за да се върне в първоначалното й положение, и смъкна бодливата кожа, докато увисна свободно около опашката, наподобявайки мъж със свалени до глезените панталони. Тогава старецът вдигна очи към него, за да се увери, че го гледа. Следваше деликатната част — Нагаи знаеше, че е длъжен да гледа. Хамабучи свали ръкавиците и пъхна ръката си в оплетените вътрешности, за да намери черния дроб и яйчниците, които отряза прекалено бързо, за да бъде спокоен Нагаи. Разбира се, той винаги го правеше така. Това беше част от изпитанието. Хамабучи извади отровните органи на върха на ножа и ги постави в малка чинийка. Почисти ножа в купа с гореща солена вода и после се зае да нарязва бялото месо на тънки прозиращи филийки, подреждайки ги на два дървени подноса. Хамабучи остави ножа, изми пръстите си в друг съд и после постави единия поднос пред Нагаи, като направи поклон с глава. Пак с онази усмивка.

Нагаи взе клечките за хранене, вдигна един резен от фугуто и го потопи в чинията си с пикантен сос понзу. Бизнесмените започнаха да викат и аплодират диво, когато той поднасяше рибата към устата си, обаче устоя на импулса да се обърне и види дали побеждава по-хубавата. Е, спускай се в трюма, както казват тук.

Той започна да дъвче, като гледаше изпод вежди Хамабучи в очакване. Ако не се случи до петнадесет секунди, няма изобщо да се случи. Преглътна, усмихна се и се поклони с глава на своя бос. Церемонията свърши. Сега доволен ли си, старче?

— И така — каза Хамабучи, потапяйки в соса парче риба, — някакви нови събития, откакто бях тук за последен път?

Дръж се за шапката:

— Да. Д’Урсо крои планове да убие Антонели.

Очите на Хамабучи запремигваха, фугуто се спря пред отворената му уста. Нагаи бе виждал тази му реакция и преди. Старчето не беше щастливо.

— Кога? Как? Предупредил ли си Антонели-сан?

Нагаи поклати глава.

— Разбрах едва вчера. Не знам никакви подробности. Мислех да отида направо при Антонели и да го предупредя, но прецених, че не е редно да го направя аз. Счетох, че трябва пръв вие да научите.

— Антонели е мой брат — изрече старецът сурово. — Не може да бъде предаван по този начин.

Приличаше на някой от онези пръдливи дърти военачалници в самурайските филми. Нагаи кимна, за да го успокои:

— Изпратил съм няколко души да наблюдават д’Урсо и шантавия му шурей. Когато се появят признаци, че са готови да преминат към действие, ще научим незабавно. Ако искате, мога да изпратя Маширо да убие и двамата.

Още не беше сигурен дали да подхване бизнеса с д’Урсо. Ако д’Урсо изпрати Антонели в рая и му се размине, тогава Нагаи щеше да се реши. Междувременно ще предприема такива действия, че Хамабучи да не се усъмни в него.

— Не, не им се бъркай в работите. Не можем да се месим в отношенията им. Това ще развали доверието между нас и би означавало край на съвместната ни дейност, независимо от приятелството ми с Кармине.

— Как така ще се унищожи доверието между нас, ако спасим живота на Антонели?