Антъни Бруно - Лоша кръв

Маширо угаси мотора. Вътрешността на колата изведнъж утихна. Нагаи усещаше как младежите го гледат в очакване на нареждането му. Още не беше сто процента убеден, че трябва да подходят точно по този начин, но не можа да измисли нищо друго. Трябваше да покаже на д’Урсо, че знае какви са намеренията му. Просто да го погледне в очите и нищо повече. Да остави предупреждението неизказано. Нека сам да се сети кой още знае. Може би това ще промени решението му.

Той посегна към дръжката на вратата и моментално младежите изскочиха от колата да го прикрият. Движеха се пъргаво и тихо. После излезе и Маширо със собствено темпо. Питаше се дали Маширо се чувства изместен от присъствието на трите хлапета. В крайна сметка самураят беше единствената сила, която някога му е била нужна. Младежите служеха за ефект, това е всичко. Надяваше се, че Маширо е разбрал това.

Хлапетата се качиха по стълбите към рампата и спряха да го изчакат, а Маширо изостана назад, за да пази гърба му. Точно тогава Франчоне изскочи през висящите найлонови ленти, които покриваха отворения портал. Инстинктивно младежите го обиколиха, за всеки случай. Добре се справяха.

Франчоне се направи, че изобщо не ги е забелязал. Той тръсна глава, за да отмести глупавия кичур. Нагло копеле.

— Точно ти си човекът, когото искам да видя, Нагаи. Тук имаме проблем — посочи с палец зад себе си. — Заповядай да го оправиш.

Хидео и Ики задържаха найлоновите ленти отворени, а Франчоне ги поведе към задната стаичка, където Маширо беше пожертвал пръста си. Нагаи хвърли бърз поглед към ръката му. Краят на пръста още беше превързан.

Двама от яките биячи на д’Урсо, облечени в тесни костюми, бяха извили зад гърбовете им ръцете на двама роби. Единият от робите изглеждаше, като че ще се надриска в гащите, а другият — сърдит и възмутен. Нагаи веднага разпозна възмутения. Беше Такаюки — малкият с голямата уста, когото Маширо трябваше да вкарва в пътя. Явно едно опитване на Машировата ръка не беше достатъчно.

Д’Урсо стоеше настрана с ръце зад гърба. За разлика от шурея си той не изглеждаше ядосан от неприятностите, които имаха.

Нагаи погледна към д’Урсо:

— Какво става тук?

Д’Урсо само сви рамене и кимна към двамата роби. Оставяше на Франчоне да говори. Изглежда, напоследък товареше хлапака с повече отговорност, подготвяйки го за по-голяма длъжност, когато той стане шеф. Страхотен шанс, приятелю.

Франчоне посочи изплашения роб.

— Този тип си влачи задника цял ден. Когато му казах да се размърда, той започна да мърмори. Три пъти му казах да се стегне, а той продължаваше да не слуша, затова реших да му набия малко разум в главата. Обаче, когато го свалихме от поточната линия, този другият пристигна тук след нас като „Могъщия Мишок“ да спасява положението. Много са изтървани тези момчета, Нагаи. Сега ще направиш ли нещо по въпроса, или ние да се заемем? А?

Откъде, по дяволите, се взе този малък боклук, че да му говори така? Нагаи погледна към д’Урсо, който стоеше безразличен. Това ли мислеше д’Урсо в действителност за него? Смята ли д’Урсо, че Нагаи ще сърба попарата на този малък задник, когато станат самостоятелни? Майната му.

— Дисциплината е мое задължение — каза Нагаи на д’Урсо подчертано спокойно. — Ще се погрижим за тях.

Той нареди нещо на младежите на японски, но когато тръгнаха да поемат робите от биячите, Такаюки започна да се съпротивлява и крещеше също на японски:

— Не! Спрете! Стига вече бой! Стига вече вонящи пилета. Напускаме.

— Какво казва този? — Франчоне направи кисела физиономия. — Какъв му е проблемът?

Нагаи погледна към Маширо, който кимна. Знаеше какво да прави.

— Не! — изпищя Такаюки на японски. — Още една крачка насам и ще им кажа за федералния агент, когото Маширо се опита да убие тук, във фабриката. Знам също и за Рейко, че шпионира за вас. Виждал съм я тук с жената и дъщерята на д’Урсо — правеше се, че е като нас. Ще им разкажа всичко за нея.

Господи, не!

— Маширо! Сугу ячимае 26 26 Направи го веднага (яп.). — Б.пр. !

Кракът на самурая мигновено се превърна в мъглявина, нещо като паунова опашка от движение, когато се извъртя, протегна и стовари ходилото си отстрани върху врата на Такаюки. Кръв шурна от мястото, където подметката на обувката му разкъса плътта, като опръска другия роб и бияча, който го държеше. Такаюки се срина, а биячът бръкна в якето си и извади пистолет. Ики скочи моментално, блъсна нагоре ръката с пистолета, удари го с коляно по шишарките и го фрасна с лакът по главата. Биячът се строполи на колене и закри глава, за да се пази. Ики отстъпи крачка назад и се изправи над него с пистолета му в ръка. Хидео и Тошио вече бяха заели позиции в случай, че някой друг прояви нервност.