Антъни Бруно - Лоша кръв

Тоци поклати глава в недоумение:

— Фугукай е банда от якудза, нали?

— Да. Преведено — бандата на рибата-балон.

— Защо, дявол да го вземе, е трябвало да подписвате някакъв договор с якудза? Те са престъпници. Известно ли ви е това? Какво ви накара да мислите, че може да им се доверите? Какво очаквахте да получите от тази сделка?

— Ние го получихме. Влизане в Америка — страната на възможностите.

Очите на Тоци се обърнаха.

— Попаднал съм в някаква шибана деформация на времето — измърмори под носа си. — Нищо не разбирам.

— Ще го обясня. Фугукай предложиха да ни прехвърлят в Америка, като в замяна работим за тях. Уверяваха ни, че ще получим добра работа в сферата на нашите интереси. Явно ни излъгаха за това. Но, разбирате ли, ние искахме да дойдем в Америка, за да успеем в живота и възстановим изгубеното си достойнство. В Япония сме белязани като провалени, понеже не сме изкарали достатъчно високи оценки на приемните изпити за университета. Ако бяхме останали в Япония, щяхме да сме квалифицирани само за професии като чиновници, секретари, помощник-управители на магазини, пощенски служители.

Чичото на Тоци — Франк, бащата на Лорейн — някога беше пощальон.

— Какво лошо има в това?

— Неуспехът е позор. Как можеш да погледнеш в очите приятелите и семейството си, щом си човек без достойнство?

— Хайде, животът е повече от едно училище. Не можете ли да напредвате в службата си в Япония?

— Много трудно. Службите, които бихме получили, са твърде ниско платени, а всичко в Япония е много скъпо. Япония е успяваща страна, но успехът е само за успяващите. Заплатите, които щяхме да получим, биха стигнали само за най-необходимото: малък едностаен апартамент на два или три часа път от Токио, съвсем малка кола, достатъчно храна, но нищо особено, малка стереоуредба и телевизор, обаче нищо от сложните електронни уреди, които нашата страна изнася с гордост по света. Не е лесно за един провалил се да напредне в нашата страна. — Такаюки се изсмя тъжно. — Не искахме да ставаме роби на ръчния труд. Фугукай ни казаха, че в Америка системата е различна. Желанието и прилежността означавали повече тук. Могли сме да успеем, да възстановим достойнството си, да направим родителите си отново горди с нас. Така ни казаха и ние им повярвахме.

— Най-напред, момчета, как се забъркахте с якудза? Та вие сте били ученици.

— С шабу.

— Какво е шабу? — сви рамене Тоци.

Такаюки се обърна към приятелите си и проведе кратък разговор.

— Шабу означава „бели диаманти“. Така го наричаме у нас. Мисля, че тук му викате „шемет“.

— Искаш да кажеш „шемет“ като наркотици? Като амфетамини?

Такаюки кимна:

— Да, наркотици. — Изглежда, изобщо не се срамуваше да го признае.

— Да не искате да кажете, че всичките се друсате? Че сте наркомани?

Такаюки сви вежди и поклати глави:

— Не. Всички сериозни ученици в Япония вземат „шемет“, за да стоят будни и да учат през нощта, особено по време на изпитния ад.

— Какво означава изпитният ад?

— Така наричаме периода през февруари и март, когато се държат важните изпити, тези, които определят дали преминаваш в следващия клас или не. Винаги много решаващо време за нас.

Тоци се почеса по врата. Исусе, каква каша!

— Колко сте тук? Искам да кажа, тук, в Америка.

Такаюки сви рамене:

— Трудно е да се каже. В птицекланицата сме шестдесет и двама. На кораба, с който дойдох, бяхме поне триста ученици, а е имало още няколко подобни пратки, за които знаем.

Исусе Христе! Този задник Айвърс ще иска да знае какво, по дяволите, е правил тук тази нощ, как е влязъл и всичко останало. Само че в момента това беше маловажна помия. Работата не се побираше в законните процедури и правилата на ФБР. Тези момчета ги държат като роби против волята им, за бога.

— Добре — обяви той на всички, — кошмарът свърши. Ще отключа другите два фургона и, Такаюки, искам да им обясниш всичко. Стойте вътре, докато аз уредя нещата. Ще повикам помощ и ще имаме автобуси до няколко часа, за да…

Една отчаяна длан изведнъж стисна ръката на Тоци.

— Не можем да дойдем с вас — прошепна Такаюки като обезумял. — Маширо ще ни излови. Ще ни избие така, както уби другите. Неговата сабя ще ни намери. Не можете да ни причините това!

— Успокойте се. — Тоци го хвана за рамото. — Можем да ви защитим. Обещавам. Вече няма да се страхувате от него.

— Вашата защита е безполезна срещу Маширо. Той е самурай — истински самурай. Посветил е живота си да убива. Неговите якудзи ще ни намерят и после ще го извикат. Ето така ни държат в подчинение. Ако тръгнем с вас, Маширо ще ни намери. Маширо ще ни избие всичките. Сигурен съм. Моля ви, тръгнете си сега и пак ни заключете. Моля ви, вече останахте прекалено дълго.