Антъни Бруно - Лоша кръв

В ъгъла на паркинга имаше оставени три автофургона с много окаян вид. Единият беше със смачкан покрив, а вторият бе полегнал на една страна благодарение на спуканите си гуми. Ако се съди по бурените, които бяха избуяли наоколо — доста време не са се движили. Но особеното беше, че от фабриката към всеки от тях идваха захранващи жици и върху всичките имаше по един хладилен агрегат, което му се видя странно. Хладилните агрегати обикновено се поставят в предната част на фургона, точно над кабината на влекача. Би могло да държат замразени пилета в тях, но нещо караше Тоци да не мисли така. Бяха прекалено импровизирани за тази цел.

Тоци спря до бордюра, изключи светлините и угаси мотора. Лунната светлина проблясваше по спиралите бодлива тел в горната част на оградата от мрежа. Доста зловещо съоръжение, за да има само пилета вътре.

Тоци слезе и извади клещи за рязане на тел от багажника. Отиде до един участък от оградата, където сянката беше най-плътна, и преряза толкова сплетки, колкото считаше, че ще е нужно, за да се промъкне. Може би няма да забележат веднага малката дупка, мислеше си той, докато хвърляше клещите в багажника. Разтвори увисналата тел и си проби път. Когато се одраска на острите връхчета, му се прииска да бе отрязал още няколко реда. Вече беше късно.

Той тръгна по периферията на оградата, като стоеше възможно по-далече от обсега на прожекторите, окачени по ъглите на фабриката. Когато се приближи до фургоните, той започна да чува бръмченето на хладилните агрегати, които отблизо приличаха повече на агрегати за онзи тип централни климатични системи, които се срещаха обикновено забити зад храстите в предградията. Първото нещо, за което се сети, беше нелегално заведение за хазарт, обаче на паркинга нямаше коли. Когато стигна до най-близкия фургон, забеляза нов лъскав катинар, окачен на ръждивата кука на вратата. Опря ухото си до студения сив метал, но всичко, което успя да чуе, бяха вибрациите от бучащия климатизатор на покрива. Бръкна в джоба си за комплекта шперцове и се залови с катинара. Отключи се много лесно. Отварянето на врата щеше да бъде трудната част. Тоци измъкна 44-калибровия „Спешъл Булдог“ от колана си, понеже нямаше представа какво може да се очаква.

Ръждивата кука издаде звук като нокти по черна дъска, когато той вдигна дръжката и отвори рязко едната врата. Прожекторите хвърлиха свръхестествени сенки в тъмното помещение — сенки в очи, които блестяха насреща му. Много очи. Исусе, Мария и Йосифе! Опасяваше се, че ще намери точно това. Качи се бавно вътре със сочещ нагоре, но готов за стрелба пистолет. Въпреки шумните климатизатори въздухът вътре беше горещ и влажен, миризмата — убийствена. Смърдеше на умрели лебеди.

Светлината от паркинга влизаше косо във фургона. Покрай двете стени имаше подредени железни войнишки легла на три етажа. Когато очите му привикнаха към оскъдната светлина вътре, той успя да различи няколко бледожълтеникави лица, взиращи се в него. Направи крачка напред и внезапно чу възбуден глас, който идваше от тъмнината в дъното. Едвам го чуваше от шумния вентилатор на тавана.

— Някой тук говори ли английски?

Оплакващият се продължи да бръщолеви на нещо, което Тоци предположи, че е японски, докато излизаше от тъмнината. Тоци се изненада, когато видя колко е млад, направо тийнейджър. Учуди се и когато разбра, че хлапето не говори на него. Той приказваше нещо към някой от другарите си на едно от леглата в дъното.

— Такаюки, Такаюки! — повтаряше непрекъснато той, после се обърна към Тоци. — Това Такаюки, той говори — каза момчето на накъсан английски, сочейки към леглото.

Хлапето клекна до кревата и заговори още по-настоятелно, а този Такаюки отвръщаше с по една дума. Накрая Такаюки се изтърколи от сянката и се изправи на пътеката с лице срещу Тоци. Той също беше хлапе и имаше грозно натъртване, покриващо едната страна на лицето му като неприятен белег от рождение. Трудно беше да се определи на слабата светлина, но Тоци предположи по сиво-жълтия цвят на натъртеното, че боят е бил преди няколко дни.

— Няма да работим сега — каза той към Тоци на много добър английски.

— Какво?

— Стига вече нощна работа. Това не влиза в договора ни. Трябва да откажем.

Тоци си играеше с пистолета в ръката и изведнъж му хрумна, че тези нещастници вероятно го взимат за някой от разбойниците на д’Урсо, дошъл да ги завлече обратно във фабриката. Той се взря в натъртеното лице на Такаюки и го съжали. Опитваше се да се опълчи, но тонът му беше съвсем отпаднал и примирен. Като че ли казваше това просто защото чувстваше, че трябва да го каже, а не защото мислеше, че ще има някакъв резултат.