Антъни Бруно - Лоша кръв

— Добре де, чудесно. След като установихме, че аз правя гафовете и, ти ми се накара, имаш ли нещо против да решим какви ще са действията ни по-нататък.

— Какво искаш да кажеш с това „ни“?

— По случая работим двамата, спомняш ли си?

— Да, за съжаление.

— Чудесно, радвам се да установя, че Алцхаймеровата болест още не те е натиснала прекалено зле.

Гибънз отпи от кафето, пренебрегвайки забележката.

— Какво си намислил, Шерлок? Нямам търпение да чуя.

— Искам да отидеш в птицекланицата на д’Урсо в Харисън и да я разгледаш. Казва се „Птици направо от фермата“ и би трябвало да е една от легалните му дейности, но ако се съди по това, което приказваха на терасата онзи ден, предполагам, че може би използува роби в нея.

— И защо не отидеш ти? Имаш нещо против пилетата ли?

— Шуреят му познава физиономията ми. Знае, че работя при градинаря.

— Кой е този шурей, по дяволите? Какво те тревожи при него.

— Казва се Боби Франчоне. Регистриран е в компютъра. Неотдавна е излязъл от затвора „Рауей“. Занимавал се с крадене на коли за някакъв магазин за скъпи резервни части в Бъргън Каупти. Само германски коли — мерцедеси, ауди, БМВ. Досието му казва, че е бил дребна риба, но усещам, че има големи амбиции. Изглеждат твърде гъсти с д’Урсо.

Гибънз подпря лицето си с длан и погледна накриво към Тоци.

— Защо трябва аз да ходя в Харисън? Защо не накараме някой от управлението в Нюарк да прегледа пиленцата?

— Знаеш защо. Защото ще трябва да отида при Айвърс, който ще поиска да разбере защо подозирам д’Урсо и как съм стигнал до тези подозрения и така нататък, и така нататък.

— А ти не желаеш да му кажеш, че си се правил на градинар с цел незаконно наблюдение.

Тоци кимна, докато отхапваше голям залък от сандвича. Ситно нарязаното зеле се поръси през пръстите му. Изглеждаше доволен. Гибънз се питаше дали на това му викат „свински рай“.

— Освен това — каза Тоци с пълна уста — в Нюарк работят като кийстоунските полицаи. Онези там се имат за недосегаемите. Много са тъпи.

— Никога не съм го чувал. — Истината е, че беше.

— Хайде, Гиб. Разчитах, че ще влезеш и излезеш, без да показваш легитимацията. Само се поогледай, виж там колко дръпнати очички можеш да преброиш. Ако откриеш някоя друга бройка, ще имаме върху какво да работим, с какво да отидем при Айвърс.

— И как ще му отговоря, когато попита какво, по дяволите, съм правил там в нарушение на закона?

— Не се притеснявай за това. Ще скалъпим нещо. Само отиди и разгледай пилчарника, моля те.

Гибънз потри нос с гърба на пръста си. Проклетият му Тоци. Не можеше да не мине най-напред през задната врата. Роби. От Япония. С якудза. Хептен е полудял. Защо да не е простичък обир на нелегални имигранти, съвсем като помията, която тече всеки ден по мексиканската граница? Някой е знаел, че двете хлапета са се промъкнали тайно в страната. Били са лесна плячка. Вероятно са им обрали колкото пари са имали и са ги убили. Съвсем просто. Единственото нестандартно нещо бе, че са дошли от Япония, а не Централна Америка и че случката е станала някъде около нюйоркското пристанище вместо в Тексас или Калифорния. Ето какво мислеше той за цялата история. Обаче Тоци не искаше да чуе за това. Било прекалено логично.

— Ще го направиш ли? — настояваше Тоци. — Ще провериш ли пилчарника?

Гибънз само го гледаше. Ако не отиде, Тоци няма да престане да му досажда с тази робска фъшкия. Даже може да отиде лично там с риск онзи шурей да го познае и да му пръснат главата. Толкова му е акълът. По-лесно ще е, ако просто отиде, за да му докаже, че не е прав, и да приключат с тази глупост. След това може да започнат по-реалистично разследване.

— Ще го направиш ли или не? — настоя Тоци, докато бършеше лицето си. — Отговори ми сега.

Гибънз се пресегна и открадна киселата краставичка от чинията на Тоци. Беше от онези, които харесваше — хрупкава, не много кисела. Отхапа половината и задъвка бавно.

— Ще си помисля.

Тоци погледна намръщено. Гибънз знаеше, че и той харесва този вид краставички.

— Не съм казал, че може да я вземеш.

Гибънз отхапа още веднъж:

— Извинявай.

Адски странна работа. На Гибънз хич не му се искаше да си признае, че Тоци може да се окаже прав, но тук имаше нещо много сбъркано. Той беше застанал по средата на преработвателния цех във фабриката „Птици направо от фермата“ и наблюдаваше как пилешки трупове, окачени на конвейерна линия, сновяха от пункт на пункт. Един след друг те се потапяха в големи бункери с кървава вода, после едни от тях се отклоняваха към неръждаеми маси, където ги нарязваха на части, други отиваха цели в една машина, която ги обвиваше в найлон и ги изплакваше върху транспортна лента. Тракането и бученето от машините бяха единственият шум наоколо, защото хората, които работеха там, не казваха „гък“ нито на него, нито помежду си. Те работеха бързо и ритмично, също като машините, с наведени, очи, без какъвто и да е израз на лицата. И, да го вземе дяволът, в цялото помещение нямаше кръгло око. До един бяха от Изтока.