Антъни Бруно - Лоша кръв

— Казах ти, че има още лоши новини — проговори Рейко, прекъсвайки мислите му. — Не искаш ли да ги чуеш? Не изглеждаш много разтревожен.

Тя не криеше раздразнението си. Невинаги се е държала така смело и предизвикателно с него. Чак след като започна да шпионира за него, тя започна да му говори по този начин.

Той вторачи поглед в очите й и мислеше да я зашлеви здраво през лицето, та да й напомни къде й е мястото:

— Слушам, говори!

— Д’Урсо и Мишел се скараха заради мен. Той иска да ме махне от къщата и да ме направи проститутка в неговия публичен дом — тя изрече това като заплаха.

— Казали ли са ти вече да си събираш багажа?

— Не. Тя иска да остана с детето, обаче той е решил и винаги постига своето. Само че отсега ти казвам — няма да стана проститутка. По-скоро ще избягам.

Той я гледаше втренчено. Не му се нравеше тази нейна войнствена дързост. Придобила я е в дома на д’Урсо.

— Още не си там. Не се притеснявай за това, преди да е станало.

Питаше се дали ще успее да промени решението й. Да има шпионин в публичния дом в Атлантик сити може и да е от полза. Не че не го е правила никога. Може би ще я убеди. Ще й обещае това-онова. Само че не сега. По-късно. Когато се успокои.

— Знаеш ли, той ме харесва. Постоянно го улавям, че се заглежда по мен и прави разни неприлични подмятания.

Нагаи сбърчи вежди:

— Кой?

— Д’Урсо! Иска да ме чука. В близките дни, когато Мишел излезе по покупки, той ще го направи. Ще ме изнасили. — Не изглеждаше разтревожена. Само в гласа й имаше повече от онази заплашителна войнственост.

— Никога не си ми казвала това за него.

— Е, сега ти казвам. Истина е. Той ме желае много силно. — Говореше като малко разглезено хлапе.

— Ако му позволиш — каза той бавно, — считай се за една от робините. Това ти го обещавам.

Тя се нацупи и изхленчи:

— Ами ако не мога да го спра?

— Това си е твой проблем.

Лицето й бе на границата да се сгърчи в плач. Знаеше, че го казва сериозно.

Той вдигна погледа си към разклонените пукнатини на тавана. Не наподобяваха нищо конкретно. Затвори очи. Можеше да се унесе моментално, но знаеше, че тя ще го събуди още щом го направи. Чу я да преглъща сълзите си.

— Какво ще направиш? — попита тя. — Това е сериозно.

Той отвори очи и заби поглед в нея, раздразнен от тормоза й:

— Ще реша какво да направя и кога да го направя.

— Но ти…

— Но нищо. Засега всичко е под контрол. Още не си в публичния дом и случайно знам, че точно сега Антонели е във Флорида. Д’Урсо няма да опита удар на непозната територия.

— Откъде си сигурен?

— Знам. — Преживях го. Д’Урсо търси отмъщение. Той иска да го види или да е достатъчно близо, за да го усети. Още една грешка.

Рейко седна и прегърна коленете си.

— Не ми е ясно как можеш да говориш, че всичко е под контрол. Не си си мръднал пръста още.

— Не е нужно да правя каквото и да е. Ако д’Урсо се опита да те махне от къщата, тогава ще се заемем с това, но при сегашното положение никой не ни притеснява. Както казва Маширо, нека нападателите дойдат при теб, не хуквай да ги гониш. Докато не ни обезпокоят, и ние няма да ги безпокоим. — Обаче само ако разбера, че д’Урсо продължава с теб…

Тя се пресегна над гърдите му и извади цигара от неговия пакет „Марлборо“ на нощната масичка.

— Това прилича на духовните дивотии, които учителите по карате се опитваха да ни пробутат в школата. Сега зен ли ми проповядваш? — Запали цигарата и хвърли запалката обратно върху нощната масичка. Тя отскочи и падна на пода. Не си направи труда да я вдигне.

Когато спомена школата, Нагаи се замисли за онзи роб от птицекланицата — Такаюки, заедно с когото беше ходила на училище. Дали се е държала така заядливо, когато нещастното копеле се е опитвало да спечели чувствата й с уроци по английски? Може да бъде жестока, когато поиска.

Той погледна към запалката на евтиния мъхнат килим.

— Не е зен, просто съм умен. Малко стратегическо мислене върши работа в такива ситуации. Попитай някога Маширо за това.

Тя издуха дима през едната страна на устата си:

— Не, благодаря.

— От него може много да се научи.

Не му отговори. Той знаеше, че за нея Маширо е просто един от главорезите в бандата, човек със значително по-ниско положение от нейното, незаслужаващ вниманието й. Но дали добрата жена струва повече от един лоялен мъж? Мъж със способностите на Маширо? Въпросът беше излишен. Маширо не отвръщаше с реплики.

Пак беше нацупена, все още прегърнала коленете си, наблюдаваше как димът се издига от върха на цигарата в ръката й. Той взе цигарата от нея и я мушна в устата си. Хвана кичур от косата й и я прекара през пръстите си, оформяйки с крайчето малка примка. Примижал от реещия се пушек, той надяна примката на едното й зърно и започна да стяга, докато накрая тя го блъсна. Той се изсмя тихо. Изведнъж Рейко го обгърна с ръце и зарови главата си в гърдите му, като закри татуировките с абаносовата си коса. Той се усмихна. Ето това обичаше да вижда.