Антъни Бруно - Лоша кръв

Когато отново отвори очите си, главата на Рейко бе отпусната върху бицепса му. Беше се намръщила.

— Правиш го като американец — каза тя на японски.

Той вдигна поглед към окачената на стената над леглото картина. Червени карамфили в китайска ваза, нарисувани върху черно кадифе. Цветята бяха увиснали надолу. Искаше му се да заспи.

— Откъде знаеш как го правят американците?

— Виждала съм от видеокасетите, които носят вкъщи. Трябва да се правя, че не разбирам, да се изчервявам при сексуалните сцени и другите дивотии. Д’Урсо си мисли, че е много смешно. — Презрението й към семейството на д’Урсо много лесно изплуваше на повърхността. Той се питаше дали наистина е толкова добра артистка, за каквато се мислеше. Това го тревожеше.

— И как чукат американците?

— Бързо. Като изнасилване, само дето в самия край винаги казват „обичам те“. Истинска помия. Гледал ли си „Оттук до вечността“? Класика, ми каза скъпата Мишел. Има си собствено копие. Бърт Ланкастър на плажа върху онази блондинка. Съвсем набързо. Ужасно!

— Кой е Бърт Ланкастър? — ухили се той. Знаеше кой е Бърт Ланкастър.

Тя се нацупи и се обърна, облягайки бузата си върху гърба на десния дракон. Моят принц.

— Извинявай — каза той накрая. — От време на време ставам… нервен, раздразнителен. Понякога е трудно да се отпуснеш.

— Знам. — Той почувства въздишката й върху голите си гърди. — Затова не ти казвам никога нищо, преди да сме свършили, но това, изглежда, вече няма значение. Ти си все така.

Глупости. Хайде сега не ми натяквай тия глупости, моля ти се.

— Съжалявам. Понякога не мога да надвия себе си. Нещата ще се оправят. Скоро, надявам се.

— Няма да се оправят. — Тя се надигна и го загледа намръщено. Горчиви сълзи напираха в очите й.

Държеше се толкова театрално. Просто й харесваше да го дразни. По някаква причина жените обичат да виждат мъжете си ядосани от време на време. Глупачки.

— Е, какво има! Казвай.

— Кое искаш да чуеш първо — лошите новини или по-лошите?

Той се намръщи:

— Не ми харесват тези игри.

— Д’Урсо каза на жена си, че възнамерява да убие Антонели.

Тя се подпря на лакът в очакване на гневната му реакция. Нямаше да й направи това удоволствие. Вместо това погледна към карамфилите. По дяволите.

— Не си изненадан?

Той се взираше в карамфилите и се чудеше как ли се рисува върху кадифе.

— Д’Урсо ми каза, че е запланувал нещо голямо. Предполагам, че е говорил за това. Мислех, че този негодник има повече мозък.

Той придърпа главата на Рейко върху гърдите си и започна да гали косата й, докато размишляваше как би се отразило това на него и на излизането му от Фугукай заради сътрудничеството с д’Урсо. Ако д’Урсо е достатъчно силен да го осъществи, то това е прекрасно за бизнеса с робите. Конкуренцията на Антонели и Хамабучи ще бъде премахната. Ще останат единствената сила в града. Но ако д’Урсо направи опит да се отърве от боса си и не успее, той може да попадне в кръстосания огън на отмъщението на Антонели. Нагаи се потри по слепоочието. Може би ще е по-добре за него, ако остане необвързан с д’Урсо, докато стихне тази игра на надмощие. Да те хванат, че си поддържал губещия в подобно нещо, никога не е било проява на голям ум.

— Има ли д’Урсо някаква подкрепа във фамилията? — попита той, спомняйки си своя опит да убие Хамабучи и за предполагаемите поддръжници, които мислеше, че има.

— Чувала съм д’Урсо и Боби да разговарят за приятелите си във фамилията. Казват, че някои от тях са „много свестни момчета“. Изглежда, в това влагат смисъл, че са по-лоялни на д’Урсо, отколкото на Антонели. Споменават и имена, но не мога да ги запомня. Италианските имена ми звучат все еднакво. Ип-пе, Дел-ле, Ро-ло, Ро-ле — тя сбърчи чело с отвращение.

— Д’Урсо каза ли как ще убие Антонели?

Рейко поклати глава:

— Никога не обсъжда подробности с жена си. Горката Мишел обикновено изпада в истерия и от малкото, което й казва. Помислих, че ще припадне, когато й каза за това. Беше пребледняла. По-късно предупреди Боби, че някой си Винсент ще ги убие преди това.

Нагаи кимна. Ах, да… Винсент. Твърде опасен вероятно. Маширо може да се погрижи за този Винсент вместо д’Урсо. Ако Нагаи реши да премине на страната на д’Урсо. Ако…

Нагаи се отпусна на възглавниците и се загледа в червените карамфили. Но защо изобщо д’Урсо си прави такива сметки? Никаква поука ли не си е взел от големия гаф, който Нагаи направи? И все пак част от него искаше да даде съвет на д’Урсо така, че той да може да повтори собствения му опит срещу Хамабучи и да докаже, че е било възможно да успее. Само че мафията не си поплюва — на силата отвръща с равна сила, автоматически. Антонели няма да си играе на мъдър стар господар с д’Урсо, както Хамабучи бе постъпил с него. Това е неразумно.