Антъни Бруно - Лоша кръв

— И какво, като разбере?

— Той ти каза да не ги използваш за проститутки, Джон! Той е шефът, Джон! Той ти каза, а ти не се подчини.

— О, всемогъщи Исусе — каза Боби, повишавайки тон. — Те са скапани робини. Ще правим каквото си искаме с тях.

Тя го сряза моментално:

— Кармине Антонели само изглежда като добър дядо, Боби. Той ще ти извади сърцето и ще го изяде на закуска, ако го ядосаш, и ти го знаеш това. Ще ни избие всичките. Ще го направи. А какво ще стане с детето ми? О, Господи! Аманда! И нея, Боби! Антонели не прави разлика! Ще я убият и нея!

Устата на Тоци беше пресъхнала. Това, което току-що чу, не беше за вярване, но хлапакът го каза повече от ясно. Мафията търгува с роби! Исусе Христе! Тоци реши да се промъкне през лехите и да изчезва оттам, преди да са го открили легнал в прахоляка. Ще се усъмнят, че ги подслушва, а хора като д’Урсо не са много силни в оправдаването поради липса на доказателства. Тоци пропълзя зад ъгъла на къщата, докато д’Урсо се опитваше да успокои истеричната си съпруга. Съдейки по това, което се чуваше, не постигаше голям ефект.

Д’Урсо седеше сам на терасата. Мишел беше вътре да си измие лицето. Боби също беше влязъл — да се изсере или за нещо друго. Наблюдаваше слънчевите отблясъци по водата в басейна и внезапно се замисли кога, по дяволите, ще дойдат онези от поддръжката да го изпразнят. Вече е октомври, за бога. Защо не ги е извикала Мишел? Какво й става, нищо ли не забелязва? За малко да влезе вътре и да й се развика, но се въздържа. Достатъчно беше откачила вече. По-добре да я остави на мира. Той се пресягаше през масата към каната с кафето, за да си сипе още половин чаша, когато чу стъклената врата да се плъзга зад него.

— Тате!

— Хей! Ето го моето момиченце.

Тригодишната дъщеря на д’Урсо Аманда притича и скочи в скута му. Тя обви ръце около врата му, сви стегнато устните си и го целуна по носа шумно. Д’Урсо я прегърна плътно и потри гърба й. Днес пак беше облечена в анцуг. Защо Мишел не й облича рокличка от време на време?

После забеляза Рейко, застанала до вратата. Разкошната й коса бе спусната по гърба. Някои от тези японски кучки бяха невероятни. Рейко е една от най-красивите, които бе виждал. Готов беше да се обзаложи, че не е по-зле от онази японска мръсница, с която се позабавлява в нюйоркското заведение на Хамабучи. Нямаше нищо против да провери. Ще върви добре в Атлантик сити.

— Рейко — каза той, поглаждайки косата на дъщеря си, — искаш ли чаша кафе?

Тя сбърчи чело объркано. Не говорим английски? Това може да се окаже проблем. Обаче може да се научи.

— Кафе — повтори той и вдигна каничката, — искаш ли кафе?

— Не се бой, Рейко — каза Аманда, спусна се в скута на баща си и се пресегна за ликьорена бисквита. — Можеш да си пийнеш.

— Разбира се, че може — каза д’Урсо и наля една чаша. — Искаш ли мляко, захар, подсладител? — Той вдигна поглед към нея, посочи нещата и се ухили. — Ами мен?

Рейко отметна глава, за да прехвърли косата си през рамото, докато правеше колеблива крачка напред. Тя посочи към сребърната захарница и с пръстите си направи знак „съвсем мъничко“.

Точно тогава излезе Мишел. Беше пооправила грима си, но още изглеждаше доста вкисната.

— Мамо. — Аманда скочи от коленете на баща си и изтича при нея. Тя хвана ръката на Мишел и я поведе към един стол. — Заповядай, седни тук, мамо. Ти си болна, а аз ще съм лекарка. Седни и ще те излекувам. — Тя взе още една ликьорена бисквита и започна да я троши на масата. — Ще ти направя малко хапчета, искаш ли, мамо?

Щом видя какво прави детето, Рейко посегна да го спре, но Мишел й махна с ръка:

— Няма нищо, Рейко — каза тя и кимна одобрително. — На тази възраст за нея е полезно да играе с въображението си.

Д’Урсо се изхили:

— За какво го казваш това? Тя не разбира английски.

— А как иначе ще се научи, ако никой не й говори?

Д’Урсо сви рамене и приглади връзката си. Още беше докачлива.

— Седни, Рейко. — Мишел направи знак с ръка към неподвижната пейка на терасата. — Сядай.

Рейко остана на мястото си с чашата и чинийката в ръка, докато Аманда отиде при нея и я поведе за ръката към пейката.

— Можеш да ми помогнеш да направим хапчетата — каза момиченцето. Тя се върна при масата за нова бисквита и започна да я рони на пейката. Рейко събра трохите и ги сложи в чинийката си, после постави чинийката под ръцете на детето, за да не се разпиляват трохите по цялата тераса.

Д’Урсо отпи от кафето и наблюдаваше настроението на жена си, докато се опитваше да измисли как да подхване разговора.