Антъни Бруно - Лоша кръв

Продължаваше да мисли за гувернантката на д’Урсо, като се мъчеше да си спомни лицето й. В изражението й имаше нещо различно, по-уморено от живота, отколкото у онези азиатски детегледачки, които бе видял из Милбърн. Нищо от онази весела невинност като в „Чайната на августовската луна“. Видът й говореше, че знае много повече, отколкото би казала.

Тоци излезе от локалния път и изви по серпантината към Главен път 3-Изток, поклащайки глава на себе си. Пак започваше старата история. Беше я зърнал само за двадесет секунди. Правеше цялостно описание на характер, основаващо се на двадесетсекунден поглед от десет метра разстояние през дебелото стъкло на вратата? Доста несериозно. Отново съчиняваше истории, изкривявайки действителността, за да я изкара такава, каквато той я иска да бъде. Така си навлече неприятностите преди. За този род дивотии Гибънз постоянно го предупреждаваше. Е, сигурно Гибънз е прав.

Докато караше по магистралата, той се замисли за двете мъртви хлапета, за разрезите в телата им и ударите от карате по вратовете и изведнъж си спомни, че от четири следобед в Хобокен провеждаха урок по айкидо. Погледна часовника си и счете, че има време точно да се поизмие, да грабне някой анцуг и да отскочи дотам. Реши, че хвърлянето на хора по тепиха може да се окаже добър начин за отърсване на част от тази нервност, която, изглежда, постоянно го владееше. Да, да се освободи малко от разочарованието. Точно каквото му трябваше след пропилян ден като този.

Беше сбъркал.

Нийл-сенсей приключи с демонстрацията и се поклони на черния колан с бледото лице. После каза на групата да се разпредели по двойки и да се упражняват. Едричкият ученик от „Стивънз“ го потупа по рамото:

— Ще потанцуваме ли?

— Разбира се. — Тоци забеляза, че той бе със син пояс — средна класа. Добре. Тоци реши, че момчето има достатъчно опит да го научи на нещо, но не е толкова майстор, че да го направи смешен.

— Казвам се Крис. Вие сте…

— Майк.

Той свали очилата си и им сложи ластик.

— За първи път ли сте тук?

— За първи път се упражнявам, да.

Крис се усмихна и кимна, докато пак си слагаше очилата.

— Така си и мислех. Изглеждате малко объркан. Няма проблем. На мен ми бяха необходими шест месеца, докато спра да се чувствам като глупак.

— Шест месеца, а? — Страхотно. Точно каквото ми трябва — шестмесечен комплекс за малоценност.

— Добре. Тази техника се нарича Цуки Коте Гаеши, което горе-долу означава извиване на китката при атака с юмрук. Ти ще нанесеш удара. Прицели се някъде тук — Крис посочи гръдната си кост. — Ще го направим бавно.

Тоци зае позиция, застанал в ханми 25 25 Полуобърнат към противника стоеж в айкидо. — Б.пр. , с издаден напред крак, завъртян на деветдесет градуса спрямо задния. Той стисна юмрук с дланта нагоре, както бе виждал да го прави черният пояс, и си припомни как онзи нанасяше ударите към Нийл-сенсей по време на демонстрацията — с извъртане на юмрука и отсечено движение като при карате. След като го критикуваха два пъти този ден за неправилните му атаки, бе решен да нанесе поне един свестен удар. Крис го погледна в очите и кимна. Тоци пое дъх, пристъпи решително напред и замахна рязко… във въздуха. Крис се бе обърнал странично, за да избегне удара и ръката на Тоци остана протегната точно пред него, а самият Тоци бе изваден от равновесие. Крис бързо се възползва от слабостта му, сграбчи китката и я изви обратно така, че Тоци нямаше друг избор, освен да се тръшне по гръб.

Тоци забрави да подгъне крака назад, за да омекоти падането, както го бяха учили. Удари се в тепиха толкова силно, че го усети в бъбреците си.

Крис стоеше изправен над него и бърникаше очилата си.

— Предполагам, че никой не ти е казвал, Майк. Силата на твоята атака винаги определя силата на хвърлянето. Ето защо казах да го направим бавно.

Тоци кимна и се изправи на крака.

— Ясно.

— Добре. Хайде да опитаме от другата посока.

Тоци знаеше, че това означава да размени краката си и да удари с другата ръка. Този път замахна с бавно движение и Крис го хвърли съвсем леко.

Когато дойде ред на Тоци да хвърля, Крис нетърпеливо му обясни всички движения и посочваше основните моменти, докато ги изпълняваше. Така се разменяха — Крис хвърляше два пъти, после два пъти Тоци. Когато Тоци го премяташе, при падането Крис удряше силно по тепиха, нещо, което правеха опитните хора. Целта бе да се намали инерцията от падането. Резониращият екот от пляскането на Крис по тепиха правеше удоволствие на Тоци, макар да знаеше, че това е като при професионалните борци, които блъскат по кухия под на ринга за ефект, а не защото е треснал силно Крис върху тепиха.