Антъни Бруно - Лоша кръв

Може би тази вечер — мислеше си, докато се спускаше по скърцащите стъпала. Може и да имам късмет, кой знае?

Гибънз се колебаеше, докато наблюдаваше огромния товарен кораб, надвесил над ръба на пристана гигантското си петнисто сиво-зелено туловище, приличащо на динозавър. Какво, по дяволите, се очакваше да намери тук? Основанията за идването му на пристанището бяха нищожни, но Тоци настоя. Синтетичните влакна по кадифения панталон на убития младеж били от нов вид мокети, предлагани само в хондите и нисаните, произведени тази година. И какво от това? „А бе иди и провери“ — продължаваше да повтаря Тоци. „Вносители на азиатски автомобили“ — входната врата за всички японски автомобили в района. „Иди и провери“. За какво? „Не знам — вика Тоци и свива тъпо рамене като имигрант. — Поразгледай, надникни в няколко багажника, може да видиш нещо“. Гибънз се намръщи и поклати глава. Единственото нещо, което щеше да види тук, са колите. Ама че досадник беше този тип!

Корабът започна да се измъква тежко към залива с помощта на няколко буксира. Създаваше се илюзията, че се движи не той, а брегът — толкова беше огромен и тромав, гледан от такова близко разстояние. Гибънз го наблюдаваше през телената ограда, която заобикаляше безкрайния паркинг, претъпкан с чисто нови вносни коли, разтоварени преди съвсем малко от японския кораб. Той се взря в кърмата му, където беше написано „ХОНДА“ перпендикулярно на отвесен ред японски йероглифи. После огледа дългите редици от покриви на хонди. Мънички годзилки, родени току-що от търбуха на огромната мама-сан. Гибънз извади носната си кърпа и се изсекна. Е, вече съм тук — разсъждаваше той. — Щом е така, мога да вляза и да хвърля едно око. Доволен ли си, Тоци?

Той напъха ръцете си в джобовете на черния шлифер и се запъти към охраната пред входа на паркинга — черен младеж в униформа на наемен полицай, който го гледаше изпод вежди непрекъснато, откакто беше слязъл от колата. Докато Гибънз се приближаваше към кабинката му, хлапакът си сложи чифт огледални очила. Гибънз се ухили и поклати глава.

— Не можете да влезете тук, сър — извика пазачът, преди още Гибънз да е дошъл наблизо до будката. — Вход само за служители.

Гибънз кимна и продължи да върви.

— Казах, не можете да влезете — пак кресна пазачът.

Гибънз не му обръщаше внимание и крачеше направо към будката. Хлапакът постави заплашително ръка върху кобура на пистолета си, обаче кобурът беше закопчан. Много бързо ще извадиш пищова от затворен кобур, умнико.

— Кой е началникът тук? — попита Гибънз.

— Тук не се продават коли. Не може да влезете.

Лицето на Гибънз беше като от камък, докато се взираше в огледалните очила на младежа. Оттам го гледаха две зли ацтекски божества.

— Не желая да купувам кола. Вземи телефона и повикай този, който отговаря за това място.

— Съжалявам, сър, но не можете…

— Намали тона, не сме на строева подготовка, приятелче! Чувам те. Просто вземи телефона и кажи на началника си, че е дошъл да го види един специален агент от ФБР.

Лицето на хлапака замръзна. Ноздрите му се разшириха и повдигнаха очилата. Не му се вярваше.

Гибънз извади легитимацията си и я мушна пред лицето на младежа.

— Това прави ли те по-щастлив?

Хлапакът дълго се взира в нея.

— Това не е порнографска книга, умнико.

— Какво?

— Няма значение.

Гибънз тръгна да заобикаля повдигащата се врата на жълти и черни ивици.

— Хей, върнете се веднага тук! Казах ви, че не може да влизате.

Той изскочи от будката, но Гибънз се обърна и застана с ръце, заплашително пъхнати в джобовете на шлифера. Хлапакът още държеше кобура. Със същия успех можеше да се държи и за пишката.

— Не се напъвай, младежо. Аз ще кажа на шефа ти, че си направил голяма битка. Ще му кажа, че е било точно като Аламо.

— Като какво?

Гибънз се намръщи и се обърна отегчен. Всеки знаеше за проклетия Аламо 18 18 Битката при Аламо — прочут епизод от американската история. През 1836 г. отряд американци е обкръжен от мексикански войски в мисията Аламо в Тексас (тогава все още на територията на Мексико). След ожесточена битка всички американци загиват. — Б.пр. . Ако не знаят, да научат.

Младежът се върна обратно в будката с явното желание да се обади, преди шефът му да е забелязал натрапника да се разхожда сам наоколо. Гибънз се запъти към зидания от бетонни блокчета бункер в далечния край на паркинга, близо до водата. Трябва да беше на поне четвърт миля от портала. Докато ходеше, той забеляза по осветителните стълбове въртящи се телевизионни камери, които наблюдаваха паркинга. Който и да беше в бункера, той вече знаеше за идването му.