Антъни Бруно - Лоша кръв

Тогава сенсеят извика най-едрия от групата — едно черно момче с фигура на четирикрилен гардероб. Подаде Му дървен меч и обяви японското име на техниката, която ще демонстрира. После се разделиха, като черното момче държеше меча с две ръце. Изведнъж той вдигна главата си и нападна, сякаш искаше да разсече сенсея от горе до долу. Тоци би се заклел, че този ще пръсне главата на учителя си, но сенсеят просто отстъпи встрани, сграбчи дръжката на меча над големите ръце на негъра, разлюля ги нагоре-надолу веднъж и преметна бабанката с главата напред. Да го вземат дяволите! Подът се разтресе, когато черният се просна върху тепиха. Сенсеят стоеше спокойно с дървения меч в ръка. Тоци се шашна. Това приличаше на епизод от филм за кунгфу. Когато негърът се изправи на крака, сенсеят отново му връчи меча. Направиха това движение още няколко пъти. Черният нападаше с повече злоба всеки път и всеки път се удряше по-силно в тепиха. На Тоци му се струваше почти нереално.

— Шомен-учи Кокю-наге — изрече сенсеят. — Познато е също и като хвърляне „парен чук“. Този път в движение, за демонстрация — добави той с лека усмивка.

Сенсеят кимна на своя партньор, после се обърна и побягна, преследван наблизо от негъра. Тоци се изненада, че той бягаше, вместо да застане и да се отбранява. Нямаше съмнение, че негърът ще го настигне, като се има предвид дължината на крачката му. Обаче и сенсеят беше бърз, та черният трябваше да положи усилие да го догони на удобно за нанасяне на удар разстояние. Внезапно сенсеят промени посоката. Негърът го последва, но когато стигнаха средата на тепиха, сенсеят се обърна и застана с лице към нападателя, налитащ върху него с пълна сила. Мечът се стовари с остро свистене. Той отстъпи встрани и сграбчи дръжката, направи същото едва забележимо помпащо движение с ръце и горкият негър сега наистина летеше. Тоци потрепери. Този път черният се изтресе върху тепиха със страхотна сила. Не бързаше да стане. Сенсеят стоеше там спокоен и изправен с меча в ръка.

Когато негърът се приготви, сенсеят му върна меча и повториха техниката бавно, като той обясняваше тънкостите на групата. Накрая двамата с негъра коленичиха и се поклониха един на друг.

— Шомен-учи Кокю-наге — каза той. — Упражнявайте се в две редици. Без да се гоните, моля. — Няколко души се изсмяха.

Тоци беше заинтригуван. Никога преди не е виждал подобно нещо. Приличаше на номер, но той имаше чувството, че не е. Остана до края на урока.

Когато урокът свърши, той изчака учениците да се разпръснат, преди да отиде при сенсея, който беше свалил странната си пола-панталон и беше зает със сгъването й върху тепиха. Изглежда, беше доста сложна работа.

— Здрасти — каза той и клекна, за да слезе до нивото на погледа на сенсея.

Човекът заби поглед в обувките му:

— Не с обувки върху тепиха, моля ви.

Тоци незабавно стана и си свали мокасините засрамен. Трябваше да бъде по-предвидлив.

— Съжалявам. Кажете ми, това, което правехте тук, не беше карате, нали?

Сенсеят поглади плисетата на панталона и поклати глава.

— Курсовете по карате за възрастни са в четвъртък и събота.

Отговорът му не беше неприязнен, но притежаваше нещо от онази любезна уклончивост, характерна за много хора през шестдесетте години. Задаваш въпрос, той ти отговаря, но ти се струва, че не си получил никаква информация.

— И какъв беше този курс? — трябваше да попита Тоци.

— Айкидо.

— Айкидо — кимна Тоци. Беше чувал за това, но не знаеше нищо за него. — Кажете, какво е айкидо?

Сенсеят спря и вдигна поглед към него. Той като че ли преценяваше Тоци, опитвайки се да определи какъв тип отговор може да възприеме.

— Айкидо е японско бойно изкуство. Базира се на влизането в хармония със силата на една атака и обръщане инерцията на нападателя срещу самия него.

Тоци кимна отново:

— Хареса ми онази хватка, която направихте с едрото момче. Онова с меча.

Сенсеят се усмихна и продължи да скатава панталона си, приглаждайки гънките надолу от колана, преди да ги скатае.

— Шомен-учи Кокю-наге? — Той погледна нагоре към Тоци. — В движение?

— Да, в движение. Май сериозно трябва да се напънеш, за да хвърлиш някой толкова голям. Направихте го да изглежда много лесно.

— Това е едно от нещата, към които се стремим — минимално усилие.

— Искате да кажете, че беше лесно?

— Не беше трудно — сви той рамене.

По-трудно, отколкото да се разговаря с теб?

— Вижте, казвам се Майк Тоци. — Той извади легитимацията си и му я показа. — Специален агент във Федералното бюро за разследване. — Той се спря за секунда, осъзнавайки внезапно, че за първи път изпълнява тази процедура, откакто се беше завърнал. — Бих искал да задам няколко въпроса. За бойните изкуства по принцип. Впрочем вие не сте обект на това разследване, така че не се притеснявайте.