Антъни Бруно - Лоша кръв

Коляното на Тоци вече подскачаше из целия кабинет. Копнееше да си тръгне. Гибънз схруска последните отломчици от карамеления бонбон.

Айвърс си свали очилата и ги хвърли върху доклада:

— В основни линии това е, което имаме.

— Не е съвсем нищо — каза Тоци. — Ще ни трябва списък на всички коли, които имат такива мокети. Ножичката като че не пасва. Единият от нас ще трябва да поразгледа тук-там, да отиде в някое магазинче, където се продава бонзай, и да види можем ли да се закачим за нещо. Може би този вид ножици се използуват и за друго. Култовият аспект също трябва да се провери. Ако няма регистрирано нищо подобно, ще надникна в онази окултистка книжарница на Деветнадесета улица да видя дали нещо няма да ми щракне. Междувременно…

— Задръж, Тоци. — Айвърс не изглеждаше очарован. — Има няколко въпроса, които трябва да разясним още тук, преди да захванем каквото и да е.

Гибънз се усмихна доволно. Казах ли ти да си затваряш човката, тарикатче?

— Не съм особено въодушевен от идеята да предприемаш самостоятелни действия, Тоци. Тъй като този случай не е приоритетен, считам за най-добре ти и Гибънз да работите по него само заедно. Разбираш ли какво искам да кажа?

— Хей, Айвърс, чакай малко. Не си зарязах пенсията, за да ставам бавачка на този тук.

— Не искам да ставаш бавачка на никого, Бърт. Просто мисля, че Тоци трябва да се върне в практиката постепенно.

Тоци го погледна в очите:

— Защо?

Айвърс моментално впери поглед в него:

— Защото Бюрото не ръкопляска на индивидуалните действия, Тоци, а ти май имаш такива наклонности. Това, че потулихме онази история, не означава, че е забравена. Ако възнамеряваш да останеш специален агент, трябва отново да заработиш по правилата на ФБР.

— Казах ти, че се връщам в стадото. — Тоци се усмихваше пресилено, като полагаше огромно старание да не каже на главния да ходи да се шиба.

— Нека само ти припомня някои от основните. Всички операции на ФБР трябва да отговарят на три изисквания, преди да бъде атакуван заподозрян престъпник: числено превъзходство, по-добро оръжие и елемент на изненада. Тук работим като колектив, Тоци. Запомни това.

Тоци прокара език покрай бузата си, преди да отговори:

— Добре.

— Наредил съм на Джими долу да не ти дава никакво оборудване без писменото ми разрешение. Никакви прибързани решения за подслушване или каквото и да е. Искам да знам какво правиш още преди да си го направил.

— Ще те държа много информиран.

— И още нещо, Тоци. Оставяй личния си арсенал вкъщи. В случай че си забравил — служебното оръжие на специалния агент е револвер „Магнум 357“. Ако имаш намерение да останеш специален агент, ще носиш такъв револвер. Разбрахме ли се?

— Да. — Тоци вече вреше.

Гибънз потриваше краищата на устните си и наблюдаваше развитието на тази малка драма. Направо беше жестоко от страна на Айвърс да приказва така за пистолетите. Тоци беше много придирчив при избора на оръжие и никога не се е чувствал удобно с един вид пистолет. Винаги казваше, че чака някой да направи идеалния пищов — затова ги сменяше толкова често. „Магнум 357“ не му харесваше. Казваше, че е много шумен, и беше прав. Гибънз внезапно се сети за своя верен 38-калибров „Ескалибур“ 14 14 Ескалибур — мечът на крал Артур, с който е раздавал правосъдие. — Б.пр. в кобура под мишницата му.

Сега Айвърс се обърна към Гибънз:

— Имаш ли нещо да добавиш, Бърт?

— Не. — Гибънз стана да си тръгва. — Не ги обичам тези подробни инструкции, Айвърс.

— Добре тогава. Можете, да вземете копия на тези доклади от помощничката ми. И помнете — искам да ме уведомявате за всичко. Ежедневно.

Гибънз кимна, Тоци стана от стола и закрачи по скъпия виненочервен дебел килим.

— Да, сър — каза Тоци, — ще ви държим в течение.

— Постарай се.

Гибънз излезе пръв.

— Мамка му — измърмори Тоци под носа си, докато хващаше дръжката на вратата.

Гибънз забеляза грозния израз върху лицето на Тоци, когато тежката врата политна обратно. Той я хвана, преди тя да се тресне, и я затвори с леко изщракване.

Гибънз изцеди последните няколко капки бира от бутилката в чашата си. Тоци беше седнал странично в другия край на сепарето и гледаше към бара. Той въртеше бутилката „Ролинг Рок“ разсеяно върху масата. На бара беше седнало едно зашеметяващо парче с дълга, права руса коса и невероятни крака, което споделяше с джафкащите си приятелки кана леденостуден коктейл „Сини маргаритки“. Гибънз беше сигурен, че Тоци я съблича с поглед, мръсното му копеле. Същото правеше и той.