Антъни Бруно - Лоша кръв

— Какво е становището на лабораторията за двата трупа? — попита Тоци.

Гибънз му беше казал само да слуша и мълчи, но Тоци го лазеха мравки, когато слуша. Никога не слушаше. Започвай да тракаш като пищов, глупако. Точно това чака Айвърс — повод да те натика обратно в архивата. Ама че гений.

Айвърс пак погледна Гибънз. Изглежда, нямаше желание да се обръща директно към Тоци. Откъде да знаеш — може и да хапе.

— Доколкото съм запознат, и двамата знаете, че труповете, намерени във фолксвагена, са на мъж и жена. Костният анализ определя, че са на около двадесет години. Съдейки по чертите на лицата, считат, че двамата са били или корейци, или японци, но това е само предположение. Не намерихме регистрирано обаждане за изчезнали лица, съвпадащо с техните описания. Компютърът не разпозна отпечатъците от пръстите им, затова можем да заключим, че са чужденци. Ще се опитаме да издействаме от корейските и японските власти проверка на отпечатъците, но основавайки се на досегашния си опит, от Вашингтон ми казаха, че сътрудничеството в международни разследвания не е на много преден план в програмите им там, на Изток.

— Разрезите ли са били причина за смъртта? — попита Тоци.

Айвърс поклати глава и зарови внимателно из страниците на доклада, докато намери онова, което търсеше. Явно още не му се щеше да погледне Тоци. Вероятно не можеше да забрави, че тези двамата го бяха накарали да преглътне изпражненията съвсем неотдавна, като го принудиха да вземе отново Тоци на работа. Кой знае? Може би Айвърс още се чудеше на себе си.

— Раздробените вратни прешлени на двете жертви свидетелстват за силен удар с някакъв тежък предмет. Раните по торсовете са нанесени след умъртвяването.

Тоци издаде напред долната си устна и зарея поглед през прозореца. Гибънз познаваше позата. Той вече сглобяваше една от забележителните си теории. Гибънз се кълнеше в Бога, че ще го изрита в зъбите, ако пак измъкне дяволските култове.

— Споменава ли лабораторията нещо специфично по отношение на раните? — Карамелчето издрънча в кътниците му.

— Казват, че раните са причинени от дълго, едностранно, режещо като бръснач острие. Най-вероятно някакво извито острие. Нашите хора потвърждават мнението на медицинския експерт, че и двете рани са нанесени с един удар. Айвърс рязко пое въздух. Гибънз знаеше, че това е само за ефект. При Айвърс всичко беше така. — Една от техничките в лабораторията е добавила собствена бележка. Тя мисли, че е възможно оръжието да е било… катана, не знам как се произнася. Японска самурайска сабя. Има десетки търговци на принадлежности за бойните изкуства в страната, които ги продават с пощенски поръчки. От Вашингтон ще ни изготвят списък.

Гибънз премести карамелчето от другата страна на устата си:

— Съвпада ли начинът на извършване с някой, който имаме вече регистриран? — Освен Джак Изкормвача.

Айвърс поклати глава:

— Компютърът избълва сума обезобразявания, настъпили след смъртта. Конкретно обаче — нищо подобно.

Тоци захапа долната си устна и погледна към Гибънз:

— Може би това е някаква ритуална история?

— Чудесно, Тоци. Продължавай, покажи му, че си се върнал в приказния свят.

Най-после Айвърс погледна Тоци в очите. Той свали очилата си и ги задържа в двете ръце:

— Имаме предвид това, Майк. Правят се проучвания в тази насока. — Той отново си сложи очилата.

Исусе!

— Ами ударите, които са им счупили вратовете? — попита Тоци. — Някаква идея какво е било оръжието?

— Не е била нарушена целостта на кожата по вратовете и на двамата. Би могло да е някое от следните неща: кол, гумена палка, какъвто и да е заоблен метален предмет, може би нещо, увито в парцал.

Гибънз ставаше нетърпелив:

— Не са ли открили нещо друго? Нещо в колата?

— Колата е била съвсем чиста, струва ми се — каза Айвърс, като проверяваше доклада, за да се увери. — Но са открили някои интересни неща в дрехите. По кадифените панталони, които е носел мъжът, са намерени синтетични влакна, които са идентични с мокетите на някои японски коли, произвеждани сега.

— Тези влакна не са ли били от бръмбара? — попита Гибънз.

— Не. Фолксвагенът не е имал мокет. Фирмата не го е влагала в този стар модел. — Айвърс обърна страницата. — Имало е очевидни следи от пилешка кръв по панталоните му.

— Сатанински култ — каза незабавно Тоци. — Те принасят в жертва пилета.

Гибънз заби поглед в партньора си и силно стисна карамеления бонбон.

— В джоба на панталона на жената — продължи да чете доклада Айвърс — е намерена малка ножичка. Ето тази — Айвърс им показа черно-бяла снимка, осем на десет, на по-изхабена ножичка — къса, със заострени върхове и големи като заешко ухо дръжки. — От лабораторията казват, че точно този модел ножици се използва обикновено за кастрене на бонзай. Тази е била произведена в Япония.