Антъни Бруно - Лоша кръв

— А кой казва, че трябва да взимаме японски хлапаци? Веднъж ми спомена, че имаш връзки във Филипините. Купувал си момичета оттам, за да работят като проститутки по баровете на Хамабучи в Токио. Нали така ми беше казал? Ще започнем да внасяме филипински дечица. Можеш да го уредиш, нали?

Нагаи издаде напред долната си устна и сви рамене, докато го обмисляше.

— Теоретически можем… но на практика ще ни очистят за една седмица, ако се опитаме да ги прескочим.

Д’Урсо се усмихна и поклати глава:

— Не и ако се държиш за мен. Имам сили зад себе си. На Антонели вече не му е до борби, прекалено стар е. Ще вдигне шум, но в действителност вече няма хора, с които да се изправи срещу мен. Докато си тук с мен, ще те защищаваме от хората на Хамабучи. Гарантирам ти. Ей, а между другото имаш и Маширо за охрана. Той няма да те изостави заради Хамабучи, нали?

— Не, но…

— Хай! — Прекъсвайки ги, Маширо внезапно излезе от транса. Нагаи се обърна към своя слуга. Това е важно събитие и той трябваше да го види. Маширо си беше окачил хавлия отпред и опрял в шкафа корем, приглади вестника. Той постави ножа върху малкия пръст на ръката, която бе гушнал одеве, сякаш се канеше да нареже морков. Гледаше към Нагаи в очакване на сигнал.

— Помисли за това, Нагаи — прошепна д’Урсо в ухото му, — само помисли.

Нагаи пое дъх и се опита да се концентрира върху Маширо, макар че продължаваше да мисли върху казаното от д’Урсо преди малко. Това беше лудост. Не искаше да живее завинаги тук дори и ако успее да получи дела на Хамабучи от печалбите. Все пак с толкова пари можеше да уреди и идването на децата си тук, да ги отвлече, ако е необходимо. Тъкмо няма да има разправии с проклетата им майка. С тези пари може да се направи много…

Нисък, ръмжащ стон се дочу откъм Маширо и Нагаи се стресна, чувствайки се виновен, че не е внимавал в такъв решителен момент от живота на самурая.

— Хай — каза той, опитвайки се да повтори заплашителното изръмжаване на Маширо. Самураят погледна през рамото си. Добър слуга е Маширо. Не беше виновен и въпреки това пое отговорността. Той срещна нетрепващия взор на Маширо и кимна едва забележимо.

Без колебание Маширо се наведе над дланта си. Раменете му се повдигнаха два пъти. Не е лесно да прережеш ставата, Нагаи знаеше това. Кръвта бързо поля вестника и започна да се стича по гънката към мивката. Маширо стисна основата на кървящия пръст, за да ограничи кръвоизлива. В същото време Нагаи взе ножа и го избърса в хавлията. После извади от джоба си запалка БИК и постави острието над високия оранжев пламък.

— Майка му стара — изсъска Франчоне. Хубаво беше да видиш хулиганчето така пребледняло. — Какво ще правите с това? — Франчоне кимна с глава към отрязаното парче от пръста върху напоения с кръв вестник. Джавкаше като куче на верижка.

Нагаи се усмихна, наблюдавайки подскачащия пламък:

— Маширо го предлага на теб. Като символ на разкаяние за грешката му.

Франчоне се намръщи:

— Разкарайте това чудо на майната си.

— Можеш да си направиш обица от него — изсмя се Нагаи.

Хулиганчето докосна златната игличка в ухото си:

— Много смешно, Нагаи! Пуснете го с водата в тоалетната и се погрижете да отплава.

— Може аз да го задържа. — Нагаи подаде ножа на Маширо, който незабавно притисна плоската му част към раната, за да я обгори на нажежения метал. Нагаи извади от джоба си пластмасова кутийка за фотографски филми и пусна вътре окървавения отрязък от пръста. Неприятна миризма на изгоряло месо изпълни малката стая, а Маширо поиска на японски от господаря си огън, за да довърши стерилизацията. Нагаи забеляза, че на Франчоне му призлява. Той подаде запалката и разклати кутийката от филма, та на малкото гаменче да му призлее още повече, обаче кухото дрънчене, произведено от пръста, го натъжи. Напомни му за звука от малкото барабанче на онова рунтаво бяло механично мече, което бе подарил на първата си дъщеря Хацу толкова отдавна.

След като Маширо приключи с работата по пръста си, той изтри старателно церемониалния нож с хавлията и го върна на Нагаи.

Франчоне клатеше глава в недоумение:

— Направо си си таковал майката, Мишмош. Сега разбирам защо робите толкова се страхуват от тебе. — Той пак постави ръката си на обицата. — Как е станал толкова жесток, Нагаи? В школа по борба сумо ли е ходил или какво?

Нагаи не удостои с внимание въпроса, но Маширо го попита на японски дали да отговори на гаменчето. Нагаи сви рамене и кимна. Струваше ли си труда? Той е един малоумен американец и не би могъл да разбере.