Антъни Бруно - Лоша кръв

— О… Да, разбира се. — Ръцете му, по които нямаше пръстени, замръзнаха в джобовете. — Не успя да дойде днес. Бизнес.

— Разбирам. Сигурно сте ДДБД — усмихна се тя с всичките си зъби.

— Моля?

— Двоен доход без деца — ДДБД. Не сте ли го чували досега?

Тоци поклати глава и се усмихна насила. Кучка.

— Моля да ми простите. Само изразът е такъв, нямах зъл умисъл.

— Нищо подобно не виждам. — Зла кучка.

— Нали съпругата ви не е адвокат? Г-н Халбасян не дава под наем на адвокати.

— Не, не е адвокат. — Ей това е зла кучка.

— Добре. Днес ще се свържа с него и ще уредим да се срещнете всички. Става ли?

— Разбира се, чудесно! — Майка му стара!

Той погледна назад през прозореца към непълнолетната майка и се замисли за възможността, но веднага се отказа от идеята. Тя никога нямаше да мине за ДДБД.

Майка му стара!

Нагаи не харесваше начина, по който се държеше д’Урсо. Не можеше да каже точно какво, но нещо не беше в ред. Прекалено сговорчив, спокоен, не така арогантен. И много се усмихваше, като се има предвид за какво са се събрали. Нещо е намислил. Нагаи погледна към Маширо, търсейки мнението му, но сега самураят бе зает с разглеждане на ръката си. Разбираемо е. Никога преди не го е праил. Американците могат просто да кажат „съжалявам“. При нас не е толкова лесно.

— Вземи, използувай това! — Боби Франчоне хвърли един брой на „Пост“ върху шкафа до мръсната мивка. — И гледай да не опръскаш всичко наоколо с кръв.

Нагаи вдигна вестника и погледна заглавието „БРЪМБАР НА СМЪРТТА НАМЕРЕН В ПРИСТАНИЩЕТО“. Под заглавието имаше снимка на фолксвагена, увиснал на въже над водата. Много хитро, Боби.

Маширо се отдръпна встрани, докато Нагаи му разстилаше вестника върху стария плот от линолеум. Самураят постави малък лъскав нож върху вестника и застана в предишната поза, хванал едната длан в другата като малко животинче. Нагаи се загледа в дебелите му месести пръсти. Напомняха му за пипалата на морска звезда. Единственият мрачен прозорец и мъждукащата крушка, увиснала на тавана в неприветливата задна стая, излъчваха тревожна светлина, вещаеща буря. Беше прекалено уместна.

— Съвсем съм объркан — каза Франчоне и посочи към малкия нож с десетинасантиметрово острие. — Необходимо ли е всичко това?

— Такъв е обичаят в якудза — каза спокойно д’Урсо.

— Нали така, Нагаи?

Нагаи кимна:

— Нарича се юбицуме. Когато някой направи сериозна грешка, по традиция трябва да я изкупи така. — Той вдигна дясната си ръка и показа собствените си осакатени малък и безименен пръст.

— Както ние чупим крака — каза д’Урсо на шурея си.

Франчоне рязко сгъна вестника и посочи заглавието.

— За първокласен гаф като този скапанякът би имал голям късмет, ако още диша, когато приключим с него. Ако беше някой от нашите хора, вече щеше да е мъртъв.

„Защо, по дяволите, трябваше д’Урсо да влачи този малък глупак със себе си, където и да отиде?“ — питаше се Нагаи.

— Откъде можеше Маширо да знае, че колата, открадната от тези хлапета, ще плава? Плаваща кола. Кой е чувал за подобна глупост?

— Това не е оправдание. Би трябвало да знаете. Сега сигурно всички ченгета са пощурели. И защо, по дяволите, е трябвало да ги разсечете така? Усложнения от този род не са ни нужни сега. Ако питате мен, вие сте подвижни улики.

Нагаи погледна към ръката на Маширо.

— А за това какво ще кажеш?

— Я се погледнете, за бога! Поставете се в нашето положение. Длъжни сме да ви закриляме от закона, нали? Но вие спокойно можете да си окачите табелки на вратовете, направо биете на очи. Повечето якудзи се обличате като чичо ми Нундио с тези крещящи спортни якета и отвратителни шапки. После — тези шантави татуировки, които всичките имате по телата си, та даже и по пишките… и тази история с пръстите — той посочи към ръката на Маширо. — Ако само хванат някого от вас, ще ви депортират за нула време. Сами се издавате.

— Достатъчно, Боби — каза д’Урсо.

Нагаи кротко сви рамене. Той издърпа маншетите на синята си риза и под тях се показаха ръкавите на якето му от акулова кожа.

— Вие си имате ваши традиции, ние имаме наши.

— Да се разкарваш наоколо в стар черен кадилак с перки? И това ли е традиция? Тази кола прилича на проклетия Батмобил 13 13 Батмобил — автомобилът на едноименния герой от популярния анимационен филм „Батман“. — Б.пр. . По този начин ли не се набивате в очите на хората.

Нагаи гледаше хлапака и се чудеше защо ли изобщо разговаря с такъв идиот.