Антъни Бруно - Лоша кръв

— Ами… не знам дали предишният наемател… но не мисля, че…

— Не се тревожете, ще се обадя за тяхна сметка. — Тоци откачи слушалката на белия стенен телефон в кухнята. Имаше сигнал.

— Между другото, господин Тоци, забравих да ви попитам с какво се препитавате.

Тоци заби поглед в голата стена за секунда и започна да измисля някаква лъжа.

— Работя във ФБР — каза той бързо, като се надяваше, че не е доловила колебанието му, и добави: — В информационната служба. Отговарям за информационната система на Манхатънското управление.

— О… разбирам.

Инстинктивно се изплаши, че може да е забелязала издатината под лявата му мишница. Само че издатина нямаше. Напоследък не носеше оръжие. По нареждане на Айвърс.

Той набра централата на управлението, като изиска разговор за тяхна сметка и се представи на телефонистката, която го прехвърли към друга линия.

— Тоци — чу се небрежно саркастичен глас. Обикновено си беше такъв.

Изненада се да чуе Гибънз от другата страна. Почти не бе виждал стария си партньор през последните два месеца. Не беше тайна, че Айвърс го държеше на разстояние.

— Как е, Гиб? Съжаляваш ли вече, че се отказа от пенсията?

— Ти съжаляваш ли, че се върна?

— Не.

— Ще съжаляваш. Имам лоши новини за теб.

Тоци долови крокодилския смях в гласа му. Ухили се в очакване:

— Какви?

— Връщаш се на оперативна работа. С мен.

— Какви ги дрънкаш?

— Тази сутрин си поприказвахме с Айвърс. Уредих всичко. Изпитателният ти срок е отменен.

— Стига с тия лай… — Тоци изведнъж си спомни, че госпожа Карлсон е точно зад него. — Обяснявай.

— Няма нищо за обясняване. В момента не ни стигат хората, нюйоркското полицейско управление неочаквано ни прехвърли случая с онези убийства, а никой тук не ще да работи с мен.

Тоци изкашля смеха си в слушалката.

— Сега вече стигаме до истинската причина.

— Хей, на Айвърс му го казах направо. Ако не ми дадеш един поне наполовина свестен партньор, отивам да си гледам пенсията. Викам му — дай ми Тоци или изчезвам. Само това. Веднага омекна. Тоя задник няма гръбнак.

През тридесетте си години стаж в Бюрото Гибънз рядко е имал партньор, изтърпял го повече от три дни, с изключение на Тоци, който работи с него шест години до пенсионирането му. Тоци въздъхна. Приятно беше да те търсят.

Тоци погледна госпожа Карлсон, която беше до предния прозорец и се правеше, че не слуша.

— Мислех, че Айвърс е категорично против връщането ми на оперативна работа. Какво го е накарало да промени решението си?

— Кой знае? Макар че, ако ме питаш, адски разбира от характери. Първо, че ме послуша, и, второ, че пуска хахо като теб да излезе на улицата. Само си размърдай задника насам към пет. Айвърс иска да си поприказвате, преди да те изпрати по задачата.

— Ах, да? Приготвил ли ми е суха храна?

— Да, има и курабийки. Даже може да те дари с една голяма целувка, преди да те е натирил по пътя — отвърна озъбено Гибънз. — Пет часа в кабинета му — ясно ли е, тарикат?

— Чух те.

— Ще ти разкажа случая, когато дойдеш тук. Съвсем като за Шерлок Холмс. Точно каквото обичаш.

— Защо не ми кажеш нещо предварително още сега? Не издържам от напрежение.

— Никакво търпение нямаш, Тоци. Там ти е целият проблем. Обзалагам се даже, че се изпразваш предварително.

— Как не. В тази област нямам проблеми. Само ми трябва някоя да го направим.

— Да, сигурно.

— Е, ще ми кажеш ли или какво?

Гибънз изрази досадата си с дълга въздишка по телефона. Напоследък му се налагаше да работи доста усърдно, за да запази репутацията си на гадно копеле. Боже опази някой да си помисли, че накрая с приближаването на златната му възраст е станал сговорчив. Не му се щеше да се разнесе приказка, че е омекнал.

— Окей, Тоци, слушай. Един фолксваген бръмбар е изплавал вчера с прилива и се е намъкнал във фериботния пристан на Стейтън Айлънд, Южен Манхатън, с два трупа вътре. Телата бяха почти пресечени през средата.

Първото, което хрумна на Тоци, беше един фокусник, прерязващ с трион жена наполовина. След това си представи бъркотията от кръв и вътрешности и спря да диша за момент.

— Колата имаше номера от Джърси — продължи Гибънз. — Ето как полицията успя да ни го натресе. Проверих номерата в пътната полиция и както си знаех, колата е била открадната. Собственикът е информирал полицията в Кърни през нощта на миналата събота — десет часа преди предполагаемия час на смъртта.

— Заподозрян ли е собственикът?