Антъни Бруно - Лоша кръв

— Фугукай — кимна д’Урсо. Искаше само да даде знак на стария, че все още го слуша.

— Точно така, Фугукай. Това са деца, които не са взели приемните изпити за колежа. Те се чувстват отчаяни, Джон. Не знаят накъде да хванат. Точно тук се намесват хората на Хамабучи — прилъгват ги, казват им, че все още имат шанс, възможност да възстановят своята чест, което при тези хора е страшно важно. Фугукай им обещават пътуване до Америка, страната на неограничените възможности. Ако са съгласни на тригодишно обучение по време на работа — точно така го наричат, — те могат да получат място, превоз и влизане в Америка. Тези деца са така депресирани, че се съгласяват просто ей така — старецът щракна с пръсти, но д’Урсо не чу нищо.

Д’Урсо реши, че е дошъл моментът да покаже колко е умен:

— И най-хубавото в цялата тази работа е, че не сме задължени да уважаваме първоначалното им споразумение с Фугукай. Те са наши, докогато ние пожелаем. Можем да използуваме труда на тези хора двадесет, тридесет, четиридесет години. Изплащаме си задълженията на Хамабучи за три, а след това прибираме грубо от осемнадесет до двадесет бона годишно за всеки един. В момента имаме хиляда и двеста в страната и още хиляда и осемстотин поръчани… — Д’Урсо извади писалка и започна да пресмята върху салфетката си. — Три хиляди роби, умножени по осемнадесет бона, прави… петдесет и четири милиона годишно в продължение на четиридесет години. Не е крайно зле. — А защо не ми даваш по-свестен дял, скапан дърт мошенико.

Антонели залепи на пръста си едно фъстъчено зрънце, отронило се от някоя бисквита, и го пъхна в устата си. Д’Урсо го наблюдаваше как дъвче замислен, загледан през прозореца. Започваше да вали. Старецът беше станал непроницаем като проклетите японци.

— Не вярвам всички да са послушни. Тези деца не са кукли. Сигурно имате проблеми с някои от тях, едва ли върви съвсем гладко.

Стомахът на д’Урсо пак се сви. Изведнъж си спомни за онзи свещеник, който винаги го разпитваше в изповедалнята през детските му години, онзи, дето не му вярваше за нищо и винаги мислеше, че крие някакъв голям смъртен грях.

— Биячите на Хамабучи, се грижат за това.

— Има ли достатъчно якудзи 6 6 Якудза — название на японската мафия, деляща се на много кланове, един от които е Фугукай. — Б.пр. тук, за да държат под действителен контрол всички тези хлапета? — Антонели имаше скептичен вид.

— Преброили сме поне сто, но с тези момчета от якудза е трудно да се ориентираш. Повечето от тях не говорят и се появяват само когато са необходими. Странни са в това отношение. — Той спря, за да обмисли това, което щеше да каже. — Поставял съм скрити камери по доковете и в някои фабрики — просто за да имаме информация за якудзите.

— Това не ми харесва, Джон — намръщи се Антонели. — Говори за недоверие. Хамабучи ми е стар приятел, помагали сме си много след войната. Той не би позволил на хората си да ни шпионират.

Как ли не!

— Повече никакво следене. Отървете се от този видеобоклук.

Д’Урсо сведе очи и кимна:

— Окей! — Да, само стой, та гледай.

— Да се върнем на първоначалния ми въпрос. Хората на Хамабучи държат ли тези хлапета в пътя?

— Определено да. Всъщност само онези, които вършат черната работа във фабриките, ни създават неприятности, но якудзите незабавно ги наказват строго. Никакви предупреждения. Още щом някое хлапе започне да се оплаква или да се размотава, набиват го до побъркване. Плюс тях и дясната ръка на Нагаи — Маширо. Не знам какво има у него, но само трябва да се покаже, и хоп — робите стават мушички. Виждал съм го. Изпитват ужас от него. Вероятно е специализиран в откриването на бегълци, но досега сме имали само няколко. — Реши да не казва на стареца за двамата, които Маширо залови вчера. Питаше се дали Антонели знае какво е задължителното наказание на неговия стар приятел Хамабучи за бегълците. Ужасно разхищение на добра стока според него.

— Е, радвам се да чуя, че нещата вървят добре. Чудесно, Джон. — В гласа на Антонели се долавяше нотка, която означаваше, че срещата е приключила и той трябва да си тръгва.

— Още нещо, г-н Антонели. — Той пое дълбоко дъх, изпълнен с надежди: — Мислил ли сте пак по моето предложение за бордей от висша класа в Атлантик сити? Имам предвид едно добро място недалеч от казината. Идеята ми беше да го направим нещо като заведение с гейши, разбирате ли? Всички момичета ще носят кимона. Знаете ли, много от децата имат доста приятна външност и действително не бива да ги пилеем по гледане на бебета и подобни неща. Както чувам, тези момичета наистина знаят какво правят. Повечето мъже никога не са го правили с ориенталска кучка и на много от тях им е интересно. Мисля, че бихме могли да се разплатим…