Антъни Бруно - Лоша кръв

Елъм се изправи, пъхна ръка в джоба си и погледна ветерана агент:

— Вече ги няма такива като тебе… слава богу.

Гибънз се намръщи:

— Хич не ме четкай, Елъм. Натресохте ни случая и се отървахте от главоболието. Радвайте се.

— Много ми се ще да видя годишната ти служебна атестация. Какво вписва шефът ти под „Характер“? Сприхав?

Гибънз не си направи труд да отговори. Той се вторачи в оранжевия фолксваген, увиснал на въжето като голяма риба, налапала въдицата, и се опитваше да си представи какъв вид оръжие или друго средство биха могли да направят тези „пържоли“, чудеше се що за болно съзнание би измислило нещо подобно, чудеше се защо, по дяволите, един убиец ще си създава толкова затруднения, след като целта му е да убие жертвите. Ако, разбира се, приемем, че това е единствената му цел.

— Имаше ли някакви други белези по телата?

— Не открихме — поклати глава Елъм.

— Някаква представа за самоличността им?

— Нямаше документи, портфейли, пари, ключове. Само незначителни дреболии.

— Проверихте ли в списъка на изчезналите лица?

— Не. Не е наша работа, приятелю. Оправяй се.

Гибънз поклати глава и заби поглед в земята.

— Олеква ми на сърцето, като гледам колко рязко се е подобрило отношението на нюйоркската полиция към Бюрото. Не можеш да очакваш от ченге да наруши спокойствието си и да помогне на следовател. Неписано правило във всеки полицейски участък от единия океан до другия: прекарвай федералните при всеки удобен случай.

Моторът на крана изрева и започна бавно да издига фолксвагена над повърхността на водата. Когато най-сетне поставиха бръмбара на колелата му, Гибънз извади бележник и отиде да поогледа. Първото, което направи, беше да запише регистрационния номер. Погледна през страничния прозорец откъм шофьорската врата и разгледа предните, а после и задните седалки.

Видя отражението на Елъм да се мержелее в стъклото.

— И какво виждаш, Гиб?

— Мокра кола, лейтенанте.

Елъм сви устни и кимна:

— Ей това е проницателен коментар, какъвто може да се очаква от опитен следователски гений. Сега разбирам защо ФБР те извика на работа след пенсионирането.

— Кой казва, че са ме извикали? — Той обиколи откъм дясната седалка и погледна вътре.

Елъм тикна ръце в джобовете и изправи глава:

— Знаеш как става, Гиб. Носят се слухове.

Гибънз откъсна празен лист от тефтера и го използва да отвори колата така, че да не прибави собствените си отпечатъци върху дръжката.

— И какви са слуховете? Информирай ме.

— Че Бюрото е трябвало да те извика, за да откриете един от вашите в манхатънското управление, който минал на другата страна.

Гибънз мушна главата си в колата и хвърли поглед под таблото, после побутна скоростния лост. Както и предполагаше, не беше на скорост. Труповете не се вкарват сами в реката. Били са бутнати.

— Както чувам, Гиб, този чудак започнал да разстрелва всички, които трябвало да се явят пред съда — случаи, разкрити от него, преди да превърти. Прокурор, съд и екзекутор в един човек.

— Това по телевизията ли си го гледал, Елъм? — намръщи се Гибънз изпод таблото. Откъде, мамка му, знаеше за Тоци?

— Та както чух, ти си знаел нещо за този тип — как е прещракал и така нататък. Решили, че ти си единственият, който може да го озапти, преди да направи повече поразии. Така ли е наистина, Гиб?

В областното управление имаше няколко души, които биха могли да посъберат откъслечната информация и да решат, че Тоци е минал на другата страна, макар Айвърс да твърдеше със сигурност, че е държал случая под похлупак. Но би могъл да е и самият Айвърс. Може би скъпият ни главен специален агент се е похвалил пред няколко свои колеги от полицията, преиначавайки малко историята, та да заприлича на истински заговор срещу неговия пост. Напълно в характера на този задник.

— Хайде, Гиб, можеш да ми кажеш. Ти си Великият бял ловец на ренегати, нали?

Гибънз се изправи и погледна към Елъм над покрива на фолксвагена:

— Не знам за какво говориш, обаче историйката е добра. Трябва да напишеш книга.

Елъм само се усмихна и показа ред бели зъби:

— Точно така ще направя, Гиб.

— Хей, Елъм, може ли да те попитам нещо?

— Какво?

— Ти играеше в Мичиган, нали така?

— Щата Мичиган. Играех като нападател и офанзивен център. Завършихме наравно с Индиана за шампионата на Голямата десетка, когато бях в първи курс. — Лейтенантът изглеждаше много горд с постиженията си.

— Не си ли играл и малко професионален баскетбол?