Майкъл Крайтън - Разкриване

— Аха

— Между нас да си остане. Ако на утрешното съвещание възникне този въпрос, ще изразиш ли същото мнение като сега?

— Срещу Джонсън ли? — Сандърс сви рамене. — Трудно ще бъде.

Мислеше си. че вероятно изобщо няма да присъства на съвещанието, но не можеше да го каже на Конли.

— Добре! — Конли протегна ръка — Благодаря за откровеността. — Понечи да си тръгне, но се завъртя и добави: — Последно. Ще бъде много хубаво, ако до утре сме наясно поне в общи линии за проблема с устройството „Туинкъл“.

— Зная — каза Сандърс. — Наистина работим по него.

— Добре.

Конли се обърна и си тръгна. Влезе Синди.

— Как си днес?

— Нервен.

— Имаш ли нужда от нещо?

— Извади данните за устройството „Туинкъл“. Искам копия от всичко, което в понеделник вечер носих на Мередит Джонсън.

— На бюрото са.

Сандърс пое купчината папки. Отгоре имаше мачка касета

— Това какво е?

— Запис на видеовръзката с Артър от понеделник. Той сви рамене и пусна касетата в куфарчето си.

— Нещо друго? — попита Синди.

— Не. — Сандърс погледна часовника си. — Закъснявам.

— Стискам палци, Том — каза секретарката.

Той й благодари и излезе от кабинета.

Докато караше по натоварените сутрешни улици, Сандърс си мислеше за срещата с Конли, в която се изненада единствено от проницателността на младия адвокат. Поведението на Мередит изобщо не можеше да го учуди. Години наред Сандърс се бореше срещу олицетворявания от нея манталитет на бизнесшколите. Хората с дипломи оттам идваха във фирмата и си отиваха, докато накрая Сандърс стигна до окончателния извод, че в образованието им има основна грешка. В университета им бяха втълпили, че са подготвени да се справят с всичко. Но в действителност не съществуват общи управленски умения и похвати. В края на краищата има само конкретни проблеми в конкретни отрасли и с конкретни изпълнители. Прилагаш ли общи средства към конкретните проблеми, неминуемо ще се провалиш. Трябва да познаваш пазара, клиентите, ограниченията на производството и хората, с които работиш. Всичко това не се разбираше от само себе си. Мередит не проумяваше, че Дон Чери и Марк Луин се нуждаят от връзка с производството. А колко пъти бяха показвали на Сандърс някой прототип и той неизменно бе задават основния въпрос: изглежда чудесно, но ще може ли да се внедри в производството? Може ли да се произвежда качествено и бързо на изгодна цена? Понякога отговаряха утвърдително, друг път отрицателно. Без този въпрос се променяше цялата организация. И то не за добро.

Конли беше достатъчно умен, за да го разбира И достатъчно умен, за да бъде нащрек. Колко от онова, което Сандърс бе премълчал, беше известно на адвоката? Знаеше ли и за обвинението в сексуален тормоз? Не бе изключено.

Господи, Мередит искаше да продаде завода в Остин. Еди се оказа прав. Сандърс се замисли дали да му съобщи, но всъщност не можеше. Във всеки случай имаше по-неотложни тревоги. Стигна до отбивката за посредническия център „Магнусън“ и зави надясно. Опипа възела на вратовръзката, после намери място на паркинга.

Посредническият център „Магнусън“ се намираше в непосредствена близост до Сиатъл, на един хълм с изглед към града Представляваше три ниски сгради около просторен двор с фонтани и езерца Замисълът бе да се създаде спокойна и ведра обстановка, но Сандърс се чувстваше напрегнат, когато излезе от паркинга и намери Фернандес, която се разхождаше напред-назад.

— Видя ли днешния вестник? — попита го тя.

— Да.

— Не се ядосвай. Много лош тактически ход от тяхна страна — каза Фернандес. — Познаваш ли Кони Уолш?

— Не.

— Голяма мръсница! — отривисто изрече адвокатката. — Много неприятна и много способна. Очаквам обаче съдия Мърфи да заеме категорична позиция по въпроса по време на разговорите. И така, ето какво уговорих с Фил Блакбърн. Ще започнем с твоята версия за случилото се в понеделник вечерта. После Джонсън ще разкаже своята.

— Почакай. Защо аз да започвам пръв? — прекъсна я Сандърс. — В такъв случай тя ще има предимство, защото ще ме изслуша и…

— Искът е заведен от теб, значи си длъжен пръв да представиш позицията си. Струва ми се. че ще бъде в наша полза — успокои го Фернандес. — Така Джонсън ще говори последна, точно преди обяда. — Двамата тръгнаха към сградата. — Но запомни две неща. Първо, говори само истината. Каквото и да стане, казвай истината. Точно това, което помниш, дори да не звучи благоприятно за теб. Разбра ли?