Майкъл Крайтън - Разкриване

Сандърс кимна неопределено. Не беше чувал за никакво съвещание. А утрешният ден му се струваше безкрайно далеч. Трудно се съсредоточаваше върху думите на Конли.

— Разбира се, всички трябва да вземем отношение по точките от дневния ред — продължи Конли. — Мен особено ме тревожи Остин.

— Остин ли?

— Имам предвид продажбата на завода там.

— Ясно — каза Сандърс. — Значи наистина беше така.

— Както знаеш, още от самото начало Мередит Джонсън категорично подкрепи продажбата — заяви Конли. — Това беше една от първите й препоръки, когато подготвяхме сделката. Мардън се притеснява за приходите след сливането: сделката ще увеличи дълга, а не е лесно да се намерят финансови средства за развитие на високите технологии. Според Джонсън продажбата на завода в Остин ше намали задлъжнялостта. Аз обаче не се чувствам подготвен да преценя плюсовете и минусите на подобен ход. Ти на какво мнение си?

— За продажбата на завода в Остин ли?

— Да. Очевидно интерес проявяват и „Хитачи“ и „Моторола“. Затова е възможно продажбата да приключи бързо. Според мен точно това има предвид Мередит. Говорила ли е с теб?

— Не — каза Сандърс.

— Сигурно е много заета покрай новата работа — отбеляза Конли. като внимателно наблюдаваше Сандърс. — Какво мислиш за такава продажба?

— Не виждам належаща причина — отвърна Сандърс.

— Освен приходите другият й довод е, че производството на клетъчни телефони като цяло вече с навлязло в зрялата си фаза — допълни Конли. — Технологията е минала през етапа на експоненциалния растеж и вече се задържа. Големите печалби са минало. Отсега нататък ще има само постепенно неголямо увеличаване на продажбите, и то при все по-голяма жестока конкуренция от чужбина. Затова телефоните едва ли ще са основен източник на доходи в бъдеще. Разбира се, стои въпросът дали изобщо да бъдат произвеждани в Щатите. Голяма част от производството на „Диджи Ком“ вече е изнесено в други страни.

— Вярно — съгласи се Сандърс, — но това няма отношение към проблема. Първо, възможно е пазарът на клетъчни телефони да е наситен, но отрасълът като цяло — безжичните съобщения — се намира в началната си фаза. В бъдеще ще се появят голям брой безжични служебни мрежи и полеви връзки. Затова пазарът се разширява, макар и не в посока на телефоните. Второ, твърдя, че безжичните изделия ще запазят значението си за бъдещето на фирмата, а за да запазим конкурентноспособност, трябва да произвеждаме и да продаваме. Ето защо трябва да поддържаме тесни връзки с потребителите, да държим сметка на бъдещите им интереси. Не бих се изтеглил точно сега. Щом „Моторола“ и „Хитачи“ виждат перспектива, защо ние сме на обратното мнение? Трето, според мен имаме задължение — ако щеш, към обществото — да запазим високоплатените квалифицирани работни места в Съединените щати. Другите държави не изнасят в чужбина добрите работни места. Защо да го правим ние? Всяко от решенията ни за изнасяне на производства другаде се основава на конкретни съображения и аз лично се надявам, че ще почнем да ги изтегляме обратно. Защото производството в чужбина е свързано с редица скрити разходи. И най-важното, въпреки че тук сме съсредоточили главно развойната и внедрителската дейност, производството ни е необходимо. През последните двайсет години сме отстоявали най-силната си черта — единството между разработването на нови изделия и усвояването им в производството. Започнем ли да отделяме проектантите от производствениците, ще пострадат изделията. Ще ни лапне „Дженерал Мотърс“.

Сандърс спря. Последва кратко мълчание. Нямаше никакво намерение да говори толкова разгорещено: просто така се получи. Но Конли само кимна замислено.

— Значи смяташ, че продажбата на завода в Остин ще навреди на развойното звено.

— Несъмнено. В крайна сметка производството ни налага по-строга дисциплина.

Конли се размърда на стола.

— Как според теб гледа на тези въпроси Мередит Джонсън?

— Не зная.

— Нали разбираш, стигаме до другия проблем — поде Конли. — За преценката на ръководството. Откровено казано, чух недоволство от нейното назначение. В смисъл, че не е ясно доколко притежава необходимите знания и умения, за да ръководи техническо направление.

Сандърс разпери ръце.

— Смятам, че нямам какво да кажа.

— Не искам подобно нещо от теб — увери го Конли. — Доколкото знам. тя разчита на подкрепата на Гарвин.

— Да.

— Нямаме нищо против. Но знаеш накъде бия — каза Конли. — Класическият проблем при купуването на чужди фирми е, че фирмата купувач всъщност не разбира какво получава и убива кокошката, която снася златните яйца. Без да иска, но го прави. Излиза, че унищожава тъкмо онова, към което се е стремяла. Тревожа се да не би „Конли-Уайт“ да допусне подобна грешка.