Както бе по шорти, отиде в тесния кабинет. Нямаше факсове. Включи компютъра и зачака екранът да светне
Мигаше знакът на електронната поща. Сандърс натисна бутона.
НЕ ВЯРВАЙ НА НИКОГО.
ПРИЯТЕЛ
Изключи компютъра и си легна.
Сутрешните навици му подействаха успокояващо: облече се бързо, докато слушате телевизионните новини, които бе усилил докрай, за да запълнят с шум притихналата къща. Тръгна с колата в шест и половина и спря до фурната в Бейнбридж да си купи закуска и капучино, преди да се качи на ферибота.
Когато фериботът потегли от Уинслоу, Сандърс седна близо до кърмата, за да не вижда приближаващия се Сиатъл. Потънал в мисли, той гледаше през прозореца сивите облаци, надвиснали над тъмните води на залива. Май пак щеше да вали.
— Лош ден, а? — обади се женски глас.
Сандърс вдигна очи и видя Мери-Ан Хънтър, хубава и дребничка. Стоеше с отпуснати ръце и го гледаше загрижено. Също живееше в Бейнбридж. Мъжът й беше морски биолог в университета. Двете със Сюзан бяха добри приятелки и често излизаха заедно да тичат за здраве. Но Сандърс почти не се засичаше с Мери-Ан на ферибота, защото тя обикновено тръгваше по-рано.
— Добро утро. Мери-Ан.
— Само не ми е ясно откъде са го взели — каза тя.
— За какво става дума? — не разбра Сандърс.
— Да не искаш да кажеш, че не си видял? Господи! Пишат за теб във вестниците. Том.
Тя му подаде сгънат под мишница вестник.
— Шегуваш се.
— Не. Кони Уолш пак напада.
Сандърс погледна първата страница, но не видя нищо. Започна бързо да разгръща по-нататък.
— В редакционните статии на втора страница е — обясни Мери-Ан. — Чети и плачи. Аз ще взема още кафе.
Тя се отдалечи, а Сандърс отвори вестника на втора страница.
КАК АЗ ВИЖДАМ НЕЩАТА
от Констънс Уолш
ГОСПОДИН СВИНСКИ В СЛУЖБАТА
Патриархатът блесна още веднъж с пълна сила. този път в една компютърна фирма, която ще нарека фирмата Х. В нея на висша ръководна длъжност е назначена блестяща и много компетентна жена. Но доста мъже във фирмата са готови на всичко, за да се отърват от нея.
Особено отмъстителен е един от тях, да го наречем господин Свински. Той не може да се примири с мисълта, че ще бъде подчинен на жена, и седмици наред води злостна кампания във фирмата, за да не допусне новото назначение. След провала си господин Свински прибягва към друг похват: обвинява новата си шефка, че го нападнала със сексуални намерения и едва не го изнасилила в своя кабинет. Наглата враждебност на твърденията му се равнява единствено на тяхната смехотворност. Някои от вас биха се запитали как е възможно една жена да изнасили мъж. Разбира се, отговорът е ясен: не е възможно. Изнасилването е престъпен акт на насилие. То се извършва от мъже. които потресаващо често прибягват до него, за да държат жените на място. Ето дълбоката истина за нашето общество и всички досегашни общества.
Жените от своя страна просто не потискат мъжете. Жените са беззащитни в мъжките ръце. А да се твърди, че една жена е изнасилила някого, е смехотворно. Но подобни мисли не тревожат господин Свински, който само се чуди как да очерни новата си началничка. Стигнал е дори дотам, че официално повдига обвинения в сексуален тормоз срещу нея!
Накратко, господин Свински притежава отвратителните навици на типичен патриарх. Както можете да се досетите, примери за това в живота му колкото щеш. Макар съпругата му да е известна адвокатка, той я принуждава да напусне работа и да се отдаде на дома и децата. В крайна сметка господин Свински не иска жена му да има своето място в деловия свят, където може да чуе за историите му с млади жени и прекомерно пиене. Вероятно се сеща. че и новата му шефка няма да одобри подобно поведение. Тя сигурно няма да допусне досегашните му системни закъснения за работа.
Затова господин Свински прибягва до подмолния си ход и кариерата в бизнеса на още една талантлива жена е несправедливо застрашена. Ще успее ли тя да удържи свинете в кочината на фирмата Х? Очаквайте още подробности.
— Господи! — възкликна Сандърс и зачете статията за втори път.
Хъинтър се върна с две мукавени чашки капучино и му подаде едната.
— Заповядай. Май имаш нужда.
— Откъде са разбрали? — попита Сандърс. Хънтър поклати глава.
— Не зная. Изглежда, че отвътре изтича информация.
— От кого обаче?
Сандърс разсъждаваше, че за да излезе материалът в днешния брой. някой трябва да е разказал случката към три-четири часй предния ден. Кой изобщо във фирмата е знаел тогава, че Сандърс се кани да повдигне официално обвинение?
Читать дальше