Майкъл Крайтън - Разкриване

Щрак.

— Честно казано, нищо не ме учудва — каза Фернандес и отмести картонената чиния.

Двамата със Сандърс бяха хапнали сандвичи в нейния кабинет. Беше девет часът вечерта, съседните кабинети вече бяха тъмни, но телефонът й продължаваше да звъни и често прекъсваше разговора им. Навън пак заваля. Изтрещя гръмотевица и през прозореца Сандърс видя летни светкавици.

Седнат в опустялата адвокатска кантора, той имаше усещането, че е сам-самичък в целия свят, ако не се броят Фернандес и пълзящият мрак. Събитията се развиваха много бързо: сутринта още не я познаваше, а сега животът му в известен смисъл зависеше от нея. Той се вкопчваше във всяка нейна дума.

— Преди да продължим, искам да подчертая едно — каза Фернандес. — Правилно не сте се качили в колата с Джонсън. Никога повече не бива да оставате насаме с нея. Дори за няколко минути. Никога, при никакви обстоятелства. Ясно ли е?

— Да.

— В противен случай с вас е свършено.

— Няма.

— Добре. И така Водих дълъг разговор с Блакбърн. Както можете да се досетите, оказват му голям натиск да намери решение на проблема Опитах се да отложа срещата с посредника за следобед. Той намекна, че фирмата е готова да действа, и държи да не се протака. Тревожи се колко ще продължат преговорите. Затова утре почваме в девет.

— Добре.

— Хърб и Алън са напреднали. Според мен утре ще са в състояние да ни помогнат. Статиите за Джонсън също ще ни влязат в работа — каза Фернандес и погледна фотокопията от „Ком Лайн“.

— Защо? Според Дорфман те нямат нищо общо.

— Прав е, но документират пътя й във фирмата и оттам можем да извлечем сведения. Има за какво да се хванем. Същото е със съобщението по електронната поща от вашия приятел. — Адвокатката се намръщи, загледана в разпечатката. — Адресът е от „Интернет“.

— Да — изненадано потвърди Сандърс.

— Сътрудничим с компютърни фирми и ще помоля някого да провери. — Фернандес отмести листа. — Сега да видим докъде сме стигнали. Не сте могли да разчистите бюрото, защото вече е било претърсено.

— Точно така.

— Щели сте да изтриете информацията в компютъра, но са ви извадили от системата.

— Да.

— Което означава, че не можете да промените нищо.

— Правилно. Нищо не мога да направя. Като секретарка съм.

— Щяхте ли да променяте нещо в компютърната информация?

Сандърс се поколеба — Не. Но най-малкото щях да огледам добре.

— Сещате ли се за нещо по-особено?

— Не.

— Господин Сандърс — натърти Фернандес, — искам да уточня, че не изразявам никакво отношение. Просто се опитвам да се подготвя за онова, което може да се случи утре. Искам да съм наясно какви изненади биха могли да ни сервират.

Сандърс поклати глава.

— В компютъра няма нищо, което да ме притеснява.

— Добре ли помислихте?

— Да.

— Хубаво. Тъй като утре ще започнем рано, идете се наспете. Искам утре да бъдете във форма. Ще успеете ли да заспите?

— За Бога, нямам представа.

— Вземете сънотворно, ако се наложи.

— Ще се оправя.

— Тогава прибирайте се у дома и лягайте да спите, господин Сандърс. Ще се видим утре сутринта. Сложете костюм и вратовръзка. Имате ли синьо сако?

— Блейзър.

— Чудесно. Строга вратовръзка и бяла риза. Никакви лосиони след бръснене.

— Никога не се обличам така за работа

— Утре няма да е обикновен работен ден, господин Сандърс. Точно в това е въпросът. — Тя се изправи и му подаде ръка за довиждане. — Наспете се. И се помъчете да не се тревожите. Според мен всичко ще се оправи.

— Сигурен съм, че така успокоявате всичките си клиенти.

— Така е, но обикновено съм права. Наспи се. Том. Ще се видим утре.

Сандърс се прибра в тъмната празна къща Куклите Барби на Елайза бяха нахвърляни безредно върху кухненския плот. Изцапаното със зелена бебешка каша лигавниче на сина му бе метнато до мивката. Сандърс приготви кафеварката за сутринта и се качи на горния етаж. Мина покрай телефонния секретар, но не го погледна и не забеляза мигащата лампичка.

Докато се събличаше в банята на горния стаж, видя на огледалото бележка, която Сюзан бе залепила: „Извинявай за обяда. Вярвам ти. Обичам те. С.“

Съвсем в стила й — първо да избухне и после да се извинява. Но той се зарадва на бележката и помисли дали да не й се обади. Във Финикс обаче беше почти полунощ, значи бе прекалено късно. Сюзан сигурно вече спеше.

Но като поразмисли, Сандърс реши. че не му се иска да й се обажда. Както жена му бе казала в ресторанта, цялата история нямаше нищо общо с нея. Той беше сам. И щеше да остане сам.