Майкъл Крайтън - Разкриване

— Нямам представа — каза Хънтър. — Ще поразпитам.

— А коя е Констънс Уолш?

— Не си ли чел нейни материали? Редовно пише редакционни бележки в „Поуст-Интелидженсър“ — обясни Хънтър. — Феминистката гледна точка, ей такива работи. — Тя поклати глава — Как е Сюзан? Търсих я сутринта, но у вас не вдигаше никой.

— Замина за няколко дни. С децата.

Хънтър замислено кимна.

— Може би е направила добре.

— Така решихме.

— Тя знае ли?

— Да.

— А вярно ли е? Наистина ли я обвиняваш в тормоз?

— Да.

— Боже!

— Да — повтори Сандърс и кимна.

Мери-Ан дълго седя до него, без да продума. Просто седеше. Накрая проговори:

— Отдавна те познавам. Дано всичко се оправи.

— Дано.

Последва още една дълга пауза, докато най-после Мери-Ан се дръпна от масата й се изправи.

— Ще се видим по-късно, Том.

— Доскоро, Мери-Ан.

Сандърс разбираше чувствата й. Бе изпитвал същото, когато обвиняваха в тормоз други хора от фирмата. Изведнъж се появяваше отчуждение. Независимо откога познаваш човека. Независимо дали сте приятели. Щом се повдигнеше обвинение, всички се отдръпваха. Защото всъщност никой не знаеше какво се е случило. Беше невъзможно да заемеш страна — дори когато става дума за приятел.

Гледаше я как се отдалечава — тънка, стегната фигурка в спортни дрехи, с кожено куфарче. Беше много нисичка Мъжете на ферибота изглеждаха грамадни около нея. Сандърс си спомни как веднъж Сюзан му обясни, че Мери-Ан решила да бяга за здраве, защото се бояла от изнасилване. „Просто ще ги надбягам“ — казата тя. Мъжете не знаели нищичко. Не познавали този страх.

Имаше обаче друг вид страх, който изпитваха само мъжете. Сандърс погледна статията във вестника с растящо и дълбоко неудобство. Ключовите думи и изрази го бодяха в очите: Отмъстителен… злостна… не може да се примири… нагла враждебност… изнасилване… престъпен акт… очерняне… истории с млади жени… прекомерно пиене… системни закъснения… несправедливо застрашена… свинете в кочината…

Характеристиките бяха нещо повече от неточни или неприятни. Бяха опасни. Както знаеше от случилото се с Джон Мастърс — история, която разтърси мнозина на ръководни места в Сиатъл.

Мастърс е петдесетгодишен, директор по маркетинга в „Микро Сим“. Стабилен човек, уважаван гражданин, женен от двайсет и пет години, с две деца — голямата дъщеря в колеж, малката в началните класове на гимназиалния курс. Малката започва да има неприятности в училище, успехът й се влошава и затова родителите я пращат на детски психолог. Психоложката изслушва дъщерята и заявява: „Знаеш ли, това е типичната история на дете, с което са блудствали. Случвало ли ти се е нещо такова в миналото?“ — „Ами — отвръща момичето, — няма нищо подобно.“ — „Помисли!“ — настоява психоложката.

Отначало момичето се съпротивлява, но психоложката упорства: „Помисли! Помъчи се да си спомниш!“ След известно време се появяват смътни спомени. Нищо определено, но сега психоложката вече си мисли, че сигурно има нещо гнило. Може би някога таткото е постъпил лошо.

Споделя подозренията си със съпругата След двайсет и пет години съвместен живот Мастърс и жена му се скарват. „Признай какви си ги вършил!“ — крещи тя.

Мастърс е изумен. Не може да повярва. Отрича всичко. „Лъжец! Махай се оттук!“ — казва съпругата и го изхвърля от дома.

По-голямата дъщеря взема самолета и се прибира от колежа. „Каква е тази лудост? — пита тя. — Знаеш, че татко не е направил нищо. Вразуми се!“ Но майката е вбесена. Дъщерята също. Веднъж започнали, нещата не могат да се спрат.

Според щатските закони психологът е длъжен да докладва всяко подозрение за блудство. Тя разказва за Мастърс пред щатските власти, които по закон са задължени да извършат разследване. Социална работничка разпитва дъщерята, съпругата и Мастърс, после семейния лекар и училищната медицинска сестра. Скоро историята се разчува.

Слухове за обвиненията достигат и до „Микро Сим“. Фирмата отстранява Мастърс от работа до изясняване на случая. Обясняват му, че не желаят репутацията им да бъде опетнена.

Животът на Мастърс се руши пред очите му. Малката му дъщеря не желае да разговаря с него. Жена му също. Той живее сам на квартира. Има финансови проблеми. Колегите го отбягват. Навсякъде го преследват укорителни погледи. Съветват го да си наеме адвокат. Толкова е объркан и разтърсен, че самият той има нужда от психиатрична помощ.

Адвокатът прави проучване и разкрива смущаващи подробности. Оказва се. че психоложката, която е повдигнала обвинението, разкрива блудство в повечето случаи. Докладвала е толкова много пъти, че щатските власти започват да я подозират в пристрастност, но са безсилни да направят каквото и да било — законът изисква разследване на всички сигнали. Натоварената със случая социална работничка е наказвана дисциплинарно за престараване при недоказани случаи. Общото мнение е, че тя е некомпетентна, но щатските власти не могат да я уволнят по обичайните мотиви.