Майкъл Крайтън - Разкриване

Макар и да не е повдигнато официално, обвинението срещу Мастърс гласи, че е блудствал с дъщеря си през лятната ваканция след трети клас. Мастърс се замисля, осенява го едно хрумване. Изравя от шкафовете старите бележници и кален-дари. Оказва се, че цялото въпросно лято дъщеря му е прекарала на лагер в щата Мотана Когато се е върнала у дома през август, Мастърс е заминат в командировка в Германия и се връща чак след като дъщеря му започнала училище.

Изобщо не е виждал дъщеря си цялото лято.

Психиатърът намира за съществено обстоятелството, че твърденията на дъщеря му за блудство се отнасят до период, когато извършването му с било невъзможно. Изводът му е, че дъщерята се е чувствала самотна и възпроизвежда самотата си в измислен спомен за блудство. Мастърс разказва всичко на жена си и дъщеря си. Двете изслушват доказателствата, признават, че може би са сгрешили датата, но продължават да настояват, че блудство е имало.

Въпреки всичко фактите за онова далечно лято карат щатските власт да прекратят разследването. „Микро Сим“ възстановява Мастърс на работа. Но той вече е пропуснал доста шансове за повишение, над него тегне неясен облак от предразсъдъци. Кариерата му е непоправимо съсипана. Жена му така и не се примирява и подава молба за развод. Мастърс повече не се вижда с малката си дъщеря. Голямата се разкъсва между враждуващите семейни групи и с течение на времето се среща с баща си все по-рядко. Мастърс живее сам, бори се да оправи живота си, получава инфаркт и едва не умира. Успява да се възстанови, но вече се среща с малцина приятели, става мрачен, пропива се и дотяга на всички. Отбягват го. Никой не може да отговори на неизменния му въпрос: „Къде сбърках? Какво е трябвало да направя? Как можех да предотвратя случилото се?“

Отговор няма, защото, естествено, той но никакъв начин не би могъл да го предотврати. Поне в съвременната обстановка с наложилото се мнение, че мъжете са виновни за всичко, в което ги обвиняват.

Мъжете понякога обсъждат помежду си дали да не съдят жените за неверни обвинения. Говорят за обезщетение за нанесени шеги. Но всичко си остава дотук. Междувременно всички променят поведението си. Правилата са нови и всички мъже ги знаят.

Не се усмихвай на дете но улицата, освен ако не си заедно с жена си. Никога не докосвай непознато дете. Не оставай насаме с чуждо дете дори за миг. Ако дете те покани в стаята си, не влизай без друг възрастен, за предпочитане жена. Не си позволявай на гости да вземаш на колене малки момиченца Дори да протягат ръце, лекичко ги отмествай. Ако зърнеш голичко момче или момиче, веднага извърни поглед. Или най-добре си тръгни.

Разумно е да внимаваш и със собствените си деца, защото, ако бракът не потръгне, жена ти ще те обвини. Тогава досегашното ти поведение ще се разглежда в неблагоприятна светлина: „О, той беше такъв любящ баша, дори прекалено.“ Или: „Прекарваше много време с децата. Все си стоеше вкъщи…“

Този свят на правила и наказания бе напълно непознат на жените. Видеше ли разплакано дете на улицата, Сюзан го вземате на ръце. Правеше го автоматично, без да се замисли. Сандърс никога не би дръзнал да го стори. Поне сега.

Разбира се, промениха се и правилата в службата. Той познаваше мъже. които категорично отказваха да заминат в командировка с жена, да седнат до колежка в самолета или да идат да пийнат нещо с жена, без да присъства и трети човек. Сандърс смяташе, че подобна предпазливост е крайна, дори параноична. Сега обаче не беше толкова сигурен.

Сирената на ферибота го сепна и прекъсна мисълта му. Сандърс вдигна очи и видя черните купчини по кея Долман. Тъмните облаци продължаваха да вещаят дъждовно време. Той се изправи, закопча колана на шлифера и тръгна надолу да вземе колата си.

На път към залата за срещата с посредника Сандърс се отби за няколко минути в кабинета си да събере основната документация по устройството „Туинкъл“. Смяташе, че суфинта ще му потрябва. Изненадан, завари Джон Конли, който разговаряше със Синди. Беше осем и петнайсет.

— О, Том — каза Конли. — тъкмо се опитвах да уговоря среша с теб. Синди ми обясняваше, че си много зает и може би няма да се появиш в кабинета си почти през целия ден.

Сандърс погледна Синди. Лицето й беше напрегнато.

— Да — потвърди гой, — поне сутринта.

— Ще ти отнема само няколко минути. Сандърс го покани с ръка в кабинета. След като Конли влезе, затвори вратата.

— Очаквам утрешното съвещание с нашия управител Джон Мардън — подхвана Конли. — Сигурно и ти ще се изкажеш.