Майкъл Крайтън - Разкриване

— Разбрах.

— Второ, не си изпускай нервите. Нейният адвокат ще се опитва да те изкара от кожата и да те хване натясно. Не се поддавай. Ако се почувстваш обиден или изгубиш самообладание, помоли за пет минути почивка, за да се посъветваш с мен. Имаш право на прекъсване по всяко време. Ще излезем навън и ще се успокоиш. Каквото и да правиш, прави го спокойно, господин Сандърс.

— Ясно.

— Добре. — Фернандес отвори вратата. — Хайде сега на работа.

Заседателната зала беше с ламперия и оскъдна мебелировка. Сандърс видя полирана дървена маса с кана вода, чаши и няколко бележника. В ъгъла имаше странична масичка с кафе и чиния дребни сладки. Прозорците гледаха към малък двор с фонтан. Отвън долиташе тихото ромолене на вода.

Юристите на „Диджи Ком“ вече бяха в залата, от едната страна на масата. Фил Блакбърн, Мередит Джонсън, един адвокат на име Бен Хелър и още две адвокатки с намусени лица. Пред жените имаше дебели купчини ксерокопия на документи. Фернандес се представи на Мередит Джонсън. Двете се здрависаха. После Бен Хелър подаде ръка на Сандърс. Адвокатът беше жизнен пълен мъж с посребрени коси и гърлен глас. С големите си връзки в Сиатъл той приличаше на политик. Хелър представи двете жени, но Сандърс тутакси забрави имената им.

— Здравей, Том — обади се Мередит.

— Здрасти, Мередит.

Сандърс бе поразен колко красива изглежда тя. Беше облечена в син костюм и кремава блуза. С очилата и опънатата назад руса коса напомняше за хубава, но прилежна ученичка. Хелър потупа ръката й успокояващо, сякаш разговорът със Сандърс беше непоносимо изпитание.

Сандърс и Фернандес седнаха срещу Джонсън и Хелър. Всички извадиха документи и бележници. Последва неловка тишина, докато Хелър не се обърна към Фернандес:

— Какво стана с Кинг Пауър?

— Доволни сме — отвърна Фернандес.

— Определиха ли обезщетението?

— Следващата седмица, Бен.

— Колко искате?

— Два милиона.

— Два милиона!

— Сексуалният тормоз не е шега-работа, Бен. Обезщетенията растат бързо. В момента средното надхвърля един милион долара. Особено когато фирмата се държи толкова лошо.

В другия край на залата се отвори врата и влезе жена над петдесетте. Беше енергична, с изправена стойка, облечена в тъмносин костюм, почти същия като на Мередит.

— Добро утро! — поздрави тя. — Казвам се Барбара Мърфи. Моля обръщайте се към мен със „съдия Мърфи“ или „госпожа Мърфи“.

Тя обиколи залата, здрависа се с всеки поотделно, после седна на централно място край масата, отвори куфарчето и извади бележките си.

— Позволете ми да обясня основните правила на разговорите — започна съдия Мърфи. — Тук не е съд и не се води протокол. Призовавам всички да се придържат към цивилизован и учтив тон. Не сме се събрали, за да отправяме невероятни обвинения или да търсим вина. Целта ни е да установим характера на спора между страните и да намерим най-добрия начин за неговото решаване. Искам да предупредя всички, че твърденията и на двете страни са извънредно сериозни и могат да имат правни последици за всички. Приканвам ви да запазите поверителността на водените тук разговори. Особено строго ви предупреждавам да не обсъждате казаното тук с външни лица или с пресата Позволих си да разговарям като частно лице с господин Донейдио, главния редактор на „Поуст Интелидженсър“. във връзка с днешната статия на госпожа Уолш. Напомних му. че всички страни във „фирмата Х“ са частни лица и че госпожа Уолш е щатен служител на вестника. Съществува реална опасност от завеждане на дело срещу вестника за клевета. Останах с впечатлението, че господин Донейдио ме разбра добре. — Тя се наведе и се облегна на лакти върху масата. — И така. Страните са се споразумели, че пръв ще вземе думата господин Сандърс и след това ще му задава въпроси господин Хелър. После ще говори госпожа Джонсън, на която въпроси ще задава госпожа Фернандес. С оглед на времето само аз ще имам право да задавам въпроси по време на основните изложения и ще определя лимит за въпросите на адвокатите от двете страни. Нямам нищо против да се води дискусия, но ви моля за съдействие при изясняването на същината и съсредоточаването по темата. Има ли някакви въпроси, преди да започнем?

Никой не се обади.

— Добре. Да започваме тогава. Господин Сандърс, защо не ни разкажете какво се случи от ваша гледна точка?

Следващия половин час Сандърс говори спокойно. Започна от срещата си с Блакбърн, на която е научил, че Мередит ще бъде новият заместник-директор на фирмата. Предаде разговора с Мередит след нейната реч и предложението й да обсъдят устройството „Туинкъл“. Подробно обясни какво се е случило на срещата в шест часа.