Майкъл Крайтън - Разкриване

— Благодаря ви. ваша чест. Да обобщим, господин Сандърс: макар да сте смятали, че можете да бъдете уволнен, госпожа Джонсън по никакъв начин не е създавала у вас подобно впечатление, така ли е?

— Да.

— Нито господин Блакбърн?

— Не.

— Нито някой друг?

— Не.

— Добре. Сега да преминем към следващия въпрос. Как на срещата в шест часа се появи бутилка вино?

— Госпожа Джонсън каза, че ще намери вино.

— Вие не сте я молили.

— Не. Тя предложи.

— А каква беше вашата реакция?

— Не знам. — Сандърс сви рамене. — Никаква.

— Доволен ли останахте?

— Изобщо не съм мислил за това.

— Да го кажем с други думи, господин Сандърс. Чули сте, че привлекателна жена като госпожа Джонсън възнамерява да пийне с вас след работа, какво ви мина през ума тогава?

— Помислих си, че е най-добре да приема. Тя ми е шеф.

— Само това ли?

— Да.

— Споменахте ли пред някого, че искате да останете насаме с госпожа Джонсън в романтична обстановка? Изненадан. Сандърс се наведе напред.

— Не.

— Сигурен ли сте?

— Да. — Сандърс поклати глава. — Не разбирам за какво намеквате.

— Не е ли госпожа Джонсън ваша бивша любовница?

— Да.

— Не сте ли искали да възобновите интимната връзка?

— Не. Само се надявах че ще успеем да намерим начин за съвместна работа.

— Трудно ли е? Според мен би трябвало да е доста лесно да се сработите, след като в миналото сте се познавали толкова добре.

— Не е лесно. Доста неудобно е.

— Така ли? Защо?

— Ами просто така. Всъщност никога преди не съм работил с нея. Познавах я в съвсем различна среда и ми беше неудобно.

— Как завърши предишната ви връзка с госпожа Джонсън, господин Сандърс?

— Ами… просто се разделихме.

— Заедно ли живеехте тогава?

— Да. С обичайните приливи и отливи. Накрая просто не се получи. Затова се разделихме.

— Остана ли някаква горчивина?

— Не.

— Кой кого остави?

— Беше взаимно, доколкото помня.

— Кой поиска да се разделите?

— Струва ми се… Не помня точно. Май аз.

— Значи не е останало някакво неудобство или напрежение заради прекратяването на връзката преди десет години.

— Не.

— Сега обаче сте изпитали неудобство.

— Разбира се — потвърди Сандърс. — Понеже преди връзката ни беше различна от сегашната.

— Имате предвид, че сега госпожа Джонсън е ваш началник.

— Да.

— Не се ли ядосахте от назначаването й?

— Малко, струва ми се.

— Само малко ли? Или може би повече?

Фернандес се наведе и понечи да възрази. Мърфи я предупреди с поглед. Адвокатката подпря брадичка на юмруците си и замълча.

— Бях не само ядосан — обясни Сандърс. — Бях също разочарован, объркан и разтревожен.

— Излиза, че въпреки различните объркани чувства онази вечер определено не сте възнамерявали при никакви обстоятелства да правите секс с госпожа Джонсън.

— Не.

— Изобщо не ви мина през ума?

— Не.

Последва пауза. Хелър събра бележките си и вдигна поглед от тях.

— Вие сте женен, нали, господин Сандърс?

— Да.

— Обадихте ли се на жена си, за да й кажете, че вечерта ще бъдете на среща?

— Да.

— Обяснихте ли й с кого?

— Не.

— Защо?

— Жена ми малко ревнува от предишните ми приятелки. Не виждах никаква причина да я тревожа или разстройвам.

— Искате да кажете, че ако й бяхте съобщили за късната среща с госпожа Джонсън, жена ви е могла да си помисли, че възобновявате интимните си отношения.

— Не знам какво би могла да си помисли — отвърна Сандърс.

— Във всеки случай не сте й казали за госпожа Джонсън.

— Не.

— А какво й казахте?

— Че имам среща и ще закъснея.

— До колко?

— Казах й, че не е сигурно дали ще се прибера за вечеря.

— Ясно. Госпожа Джонсън предложи ли ви да вечеряте заедно?

— Не.

— Значи когато сте позвънили на жена си, сте предполагали, че срещата с госпожа Джонсън може да се проточи?

— Не — каза Сандърс. — Но не знаех колко точно ще продължи. А жена ми никак не обича да се обадя, да й кажа, че ще закъснея с един час. а после да позвъня отново и да уточня, че става дума за два часа. Дразни се. Предпочита просто да й кажа. че може да не се прибера за вечеря. Тогава не ме чака. а ако успея да се прибера по-рано. толкова по-добре.

— Значи това е обичайният ви подход към жена ви.

— Да.

— Нито необикновено.

— Не.

— С други думи. обикновено лъжете жена си какво става в службата, защото според вас тя не може да понесе истината

— Възразявам — обади се Фернандес. — Какво общо има това?