Майкъл Крайтън - Разкриване

Не се сещаше. Неясният спомен не изплуваше.

Жената се обажда по мобифона, после… Следва нещо неловко…

— Том! — повика го Фернандес и го разтърси за рамото. — Време е. Готов ли си да се върнем в залата?

— Готов съм — потвърди той.

Докато вървяха по обратния път. към тях се приближи Хелър. Хвърли мазна усмивка към Сандърс, после се обърна към Фернандес.

— Госпожо адвокат, мисля си не е ли подходящ моментът да се споразумеем.

— Да се споразумеем ли? — с престорена изненада понита тя. — Защо?

— Ами нещата не вървят добре за вашия Довереник и…

— За моя довереник нещата вървят чудесно…

— Колкото повече продължава разследването, толкова по-неприятно и неловко ще е за него…

— Довереникът ми изобщо не се чувства така…

— И може би е в интерес на всички да прекратим сега. Фернандес се усмихна.

— Едва ли довереникът ми желае това, Бен, но ако имате предложение, разбира се, че ще го изслушаме.

— Да, имам.

— Добре.

Хелър се изкашля.

— Предвид сегашната основна заплата на Том и надбавките към нея. както и продължителния му трудов стаж във фирмата, сме готови да се съгласим на обезщетение в размер на няколко годишни заплати. Ще добавим известна сума, която да покрие вашия хонорар, други разходи по прекратяването на договора, разходите по търсене на нова работа и всички преки разходи по евентуалното преместване на семейството. Общо четиристотин хиляди долара. Струва ми се, че е повече от щедро.

— Ще видя какво мисли моят довереник — каза Фернандес, хвана Сандърс под ръка и го отведе настрани. — Е?

— Не — отсече той.

— Не бързай толкова — възрази адвокатката. — Предложението е доста разумно. Почти толкова ще получиш в съда. но без протакането и разноските.

— Не.

— Имаш ли насрещно предложение?

— Не. Да си гледа работата

— Според мен е добре да излезем с насрещно предложение.

— Майната му. Фернандес поклати глава.

— Прояви разум, а не гняв. Какво се надяваш да спечелиш от всичко това. Том? Не може да няма сума, на която да се съгласиш.

— Искам това. което ще получа при обособяването на акционерното дружество — каза Сандърс. — А то е някъде от пет до дванайсет милиона

— Според теб. Умозрителна преценка за бъдещи събития.

— Така ще бъде, повярвай ми. Фернандес го изгледа.

— Ще приемеш ли пет милиона сега?

— Да.

— Или друг вариант: предложената от него сума плюс акциите, които би получил при обособяването на дружеството. Сандърс се замисли.

— Да.

— Добре. Ще му кажа

Адвокатката прекоси двора и отиде при Хелър. Двамата поговориха накратко. След малко Хелър се завъртя и се отдалечи.

Фернандес се върна засмяна.

— Не се съгласи. Тръгнаха към залата.

— Но едно ще ти кажа: това е добър признак.

— Така ли?

— Да. Много добър признак е, че искат да се споразумеем преди показанията на Джонсън.

— С оглед на сливането — разказваше Мередит Джонсън — сметнах, че е важно в понеделник да проведа срещи с всички ръководители на отдели. — Говореше спокойно и бавно, оглеждаше поред всички присъстващи около масата Сандърс имаше чувството, че слуша доклад на началник. — Следобед се срещнах с Дон Чери, Марк Луин и Мери-Ан Хънтър. Но Том Сандърс ми каза, че е много зает, и попита дали можем да се срещнем към края на деня. По негова молба насрочих срещата за шест часа.

Сандърс беше смаян от наглостта, с която тя лъжеше. Знаеше, че Мередит ще се яви подготвена, но тя надмина всичките му очаквания.

— Том предложи също да пийнем по нещо. да поговорим за старите времена Това не е в моя стил. но приех. Особено много държах да установя добри отношения с него заради разочарованието му. че не е получил повишението, и заради предишната ни връзка. Исках служебните ни отношения да бъдат сърдечни. Да му откажа да пийнем по нещо ми се струваше… Не знам — надуто или пък сковано от моя страна Затова се съгласих. Том дойде в кабинета ми в шест часа. Пийнахме по чаша вино и обсъдихме проблемите с устройството „Туинкъл“. Но още от началото той подхвърляше забележки от личен характер, които ми се сториха неуместни — примерно за външния ми вид или пък колко често се сещат за предишната ни връзка. Споменаваше ми интимни случки от минатото и така нататък.

Негодница! Цялото тяло на Сандърс беше напрегнато, ръцете му свити в юмруци, челюстта — здраво стисната.

Фернандес се наклони и хвана китката на едната си ръка с другата

Мередит Джонсън продължаваше:

— Обадиха се Гарвин и други. По телефона говорех от бюрото си. После влезе секретарката и попита може ли да си тръгне по-рано, защото имала лични въпроси за уреждане. Разреших й. Тя излезе. Тъкмо тогава Том се приближи и изведнъж започна да ме целува.