Майкъл Крайтън - Разкриване

— Сигурно. Убедена съм, че може да се уреди. Добре. Сега да минем на друг въпрос. Господин Сандърс каза, че на излизане от кабинета ви е видял чистачка. Вие видяхте ли я?

— Не. Останах в кабинета и след като той си тръгна.

— Чистачката, Мариан Уолдън, твърди, че преди да излезе господин Сандърс, е чула караница. Твърди, че мъжки глас е казал: „Не искам. Не ми харесва“, а женски глас отвърнал: „Скапаняк, не можеш да ме оставиш така.“ Помните ли да сте казвали нещо подобно?

— Не, помня, че казах: „Не можеш да постъпваш така с мене.“

— Но не помните да сте казвали: „Не можеш да ме оставиш така.“

— Не.

— Госпожа Уолдън е убедена, сте го казали.

— Не знам какво си въобразява госпожа Уолдън, че е чула — отвърна Джонсън. — Вратата беше затворена през цялото време.

— Не говорехте ли прекалено силно?

— Не знам. Възможно е.

— Госпожа Уолдън твърди, че сте крещели. Господин Сандърс каза същото.

— Не знам.

— Добре. И така, госпожо Джонсън, казахте, че сте уведомили господин Блакбърн за невъзможността да работите по-нататък с господин Сандърс след злополучното съвещание във вторник сутринта, нали така?

— Да. Правилно.

Сандърс се наведе напред. Внезапно осъзна, че е пропуснал нещо, докато Мередит е разказвала своята версия. Беше толкова разстроен, че не е обърнал внимание на лъжата за времето на срещата й с Блакбърн. Защото Сандърс бе отишъл в кабинета на Блакбърн веднага след съвещанието и Блакбърн вече знаеше.

— Госпожо Джонсън, кога според вас отидохте при господин Блакбърн?

— Не знам точно. След съвещанието.

— Примерно?

— Около десет часа.

— Не беше ли.по-рано?

— Не.

Сандърс хвърли поглед на Блакбърн, който седеше сковано в края на масата и напрегнато хапеше устни. Фернандес продължи:

— Може ли да помоля господин Блакбърн да потвърди? Сигурно секретарката му записва срещите в дневник, ако му е трудно да помни точно.

Настъпи кратка пауза. Адвокатката загледа Блакбърн. — Не — обади се Мередит. — Обърках се. Исках да кажа, че говорих с Фил след първото съвещание, не след второто.

— Първото е онова, на което Сандърс не е присъствал? В осем часа.

— Да.

— Значи поведението на господин Сандърс на второто съвещание, когато той е влязъл в противоречие с вас, не може да е свързано с решението ви да разговаряте с господин Блакбърн. Защото още преди второто съвещание вече сте разговаряли с господин Блакбърн.

— Както ви обясних, обърках се.

— Нямам повече въпроси към този свидетел, ваша чест. Съдия Мърфи затвори бележника си. Изражението й беше каменно и непроницаемо. Тя погледна часовника си.

— Сега е единайсет и половина. Ще направим обедна почивка от два часа. Удължавам времето, за да могат адвокатите да анализират положението и да решат как страните ще продължат по-нататък. — Тя се изправи. — Освен това съм на разположение на всеки, който би желал да се срещне с мен по каквато и да било причина. Иначе ще се видим отново тук точно в един и половина. Приятен и ползотворен обяд.

Съдия Мърфи се обърна и излезе от залата.

Блакбърн се изправи и каза:

— Аз лично бих желал незабавно да се срещна с адвоката на отсрещната страна.

Сандърс погледна Фернандес. Тя се усмихна едва забележимо.

— На ваше разположение съм, господин Блакбърн — каза тя.

Тримата адвокати стояха до фонтана. Фернандес оживено разговаряше с Хелър, доближила глава до неговата Блакбърн беше на няколко крачки от тях с долепен до ухото клетъчен телефон. В дъното на двора Мередит Джонсън говореше по своя телефон и ядосано ръкомахаше.

Сандърс стоеше сам и ги наблюдаваше. Не се съмняваше, че Блакбърн иска споразумение. Фернандес беше разбила версията на Мередит Джонсън на пух и прах: бе доказала, че тя е наредила на секретарката си да купи вино, да донесе презервативи, да заключи вратата, когато Сандърс е вътре, и да отложи следващите срещи. Очевидно Мередит Джонсън не беше изненаданата от сексуално домогване шефка, на каквато се правеше. Беше се готвила за срещата цял следобед. Най-важната й реакция, ядното възклицание: „Не можеш да ме оставиш…“, беше чуто от чистачката Освен това бе излъгала за времето и подбудите си за разговора с Блакбърн.

Никой не можеше да се съмнява, че Мередит лъже. Сега единственият въпрос беше какво ще направят Блакбърн и „Диджи Ком“. Сандърс бе присъствал на достатъчно семинари за ръководители по въпросите на сексуалния тормоз, за да знае добре какви са задълженията на фирмата Те наистина нямаха избор.