Майкъл Крайтън - Разкриване

— Нямаше съобщение, когато се прибрах у дома.

— Оставих го на телефонния ти секретар около шест и петнайсет.

— Нямаше съобщение.

Сандърс беше сигурен, че се е обаждал на Луин и е оставил съобщение на телефонния секретар. Помнеше мъжкия глас със стандартната покана: „Моля оставете съобщението, след като чуете сигнала.“

С телефона в ръка, загледан в номера на Луин, Сандърс натисна копчето за набиране. Миг по-късно се включи телефонният секретар. Прозвуча женски глас: „Здравейте, обаждате се в дома на Марк и Адел. В момента не можем да разговаряме, но ако оставите съобщение, ще ви позвъним.“ Бииип.

Различен текст.

Явно онази вечер не се бе обадил на Марк Луин.

Което означаваше едно: не беше натиснал правилно комбинацията от първите три букви на името му. От притеснение в кабинета на Мередит бе набра! друго и беше попаднал на друг телефонен секретар.

И телефонът му бе замлъкнал.

Защото…

Зарежи този телефон.

— Господи! — възкликна Сандърс. Изведнъж му просветна. Знаеше точно какво се е случило. А то означаваше, че има шанс…

— Том, добре ли си? — попита го Фернандес.

— Да — отвърна той. — Изчакайте само минутка. Струва ми се, че попаднах на нещо важно.

Не беше набрал комбинацията Л-У-И.

Беше натиснал други букви. Може би нещо сходно, със същата първа буква. Избра напосоки Л-У-Е. Екранът не реагира — в паметта не се съхраняваше телефонен номер с подобен код. Л-Е-И. Нищо. Л-Е-В.

Ура!

На екранчето светна: ЛЕВИН.

И телефонният номер на Джон Левин.

Онази вечер Сандърс бе позвънил на телефонния секретар на Джон Левин.

Обажда се Джон Левин. Каза, че е важно.

„Има си хас“, помисли Сандърс.

С внезапна яснота си спомни точната последователност на събитията в кабинета на Мередит. Той говореше по телефона, тя му каза: „Зарежи този телефон“, натисна ръката му надолу и започна да го целува. Сандърс изпусна апарата на перваза, докато се целуваха, и го остави там.

По-късно, на излизане от кабинета на Мередит, прибра мобифона от перваза, но апаратът вече бе замлъкнал. Това означаваше, че е бил включен почти цял час. През цялото време, докато Сандърс е бил с Мередит.

В колата Адел приключва разговора, оставя слушалката върху вилката. Забравя да натисне бутона КРАЙ, затова линията не прекъсва и телефонният секретар записва целия им разговор. Петнайсет минути подмятания и лични коментари, всичко се записва на телефонния секретар.

Телефонът на Сандърс бе замлъкнал, понеже батериите са се изтощили. Целият разговор е бил записан.

Когато стоеше на паркинга, Сандърс бързо набра телефона на Джон Левин. Фернандес слезе от колата и се приближи.

— Какво става? — попита тя. — Ще ходим ли все пак да обядваме?

— Само за минута.

Номерът беше набран. Чу се щракване, после мъжки глас:

— Джон Левин.

— Джон, обажда се Том Сандърс.

— Хей, здрасти, Том, приятелче! — Левин избухна в смях. — Ама че работа! Май здраво си го ударил на секс тези дни! Казвам ти, Том, свят ми се изви.

— Записано ли е? — попита Сандърс.

— И още как! Във вторник сутринта отидох да проверя съобщенията и — честно ти казвам — продължи половин час, значи…

— Джон…

— Който разправя, че да си женен е скучно…

— Джон. Слушай. Запази ли го? Последва пауза. Левин спря да се смее.

— Том, да не ме мислиш за перверзник? Разбира се, че го запазих. Пуснах го на цялата служба. Страшно им хареса!

— Джон. Сериозно ти говоря. Левин въздъхна.

— Да. Запазих го. Стори ми се, че може да си имаш главоболия и… Не зная. Както и да е, запазих го.

— Добре. Къде е?

— Тук на бюрото ми — отвърна Левин.

— Джон, трябва ми лентата. Сега слушай внимателно: виж какво искам да направиш.

Вече в колата, Фернандес подхвърли:

— Чакам.

— Има запис на цялата среща с Мередит. Всичко е на лента — обясни Сандърс.

— Как?

— Случайно. Оставях съобщение на телефонен секретар и когато Мередит почна да ме целува, пуснах слушалката, но не натиснах бутона за прекъсване на разговора. Затова апаратът е останал включен на телефонния секретар, който е записал всяка думичка.

— Страхотно! — извика Алън и тупна волана.

— Аудиокасета ли е? — попита Фернандес.

— Да.

— Качеството добро ли е?

— Не зная. Ще видим. Джон ще го донесе на обяд. Фернандес потри ръце.

— Вече се чувствам по-добре.

— Така ли?

— Да Защото, ако записът става за нещо, ще ги побъркаме.

Жизнерадостен и цветущ, Джон Левин отмести чинията и пресуши последните капки бира.