Майкъл Крайтън - Разкриване

— Боб — прекъсна го Сандърс, — Мередит Джонсън е на трийсет и пет години. Изобщо не е дете.

Гарвин сякаш не го чу и го изгледа съчувствено.

— Том, разбирам разочарованието ти, че не те повишихме. Разбирам също, че според теб Мередит е допуснала грешка, като е подходила към теб по този начин.

— Тя не подходи, Боб, направо ми се нахвърли. Гарвин се подразни.

— Е, и ти не си дете.

— Прав си — съгласи се Сандърс, — но съм неин подчинен.

— Знам също, че тя много те уважава — продължи Гарвин и се намести на стола. — Както всички останали във фирмата, Том. Ти си от жизнено значение за нашето бъдеще. Знаеш го, както го знам и аз. Искам да запазя екипа. И все се връщам към мисълта, че трябва да даваме път на жените. Да ги толерираме.

— Не говорим обаче за жените въобще — каза Сандърс. — Говорим за една конкретна жена.

— Том…

— Ако на нейното място беше мъж, нямаше да ми приказваш за толериране. Щеше веднага да го уволниш и да го изхвърлиш като мръсен парцал.

— Вероятно.

— Тъкмо в това е проблемът.

— Не съм сигурен, че те разбирам, Том — каза Гарвин с предупредителен тон. Не обичаше да му противоречат. С годините фирмата трупаше богатство и преуспяваше и Гарвин постепенно свикна на почтителност. Сега пред пенсия очакваше послушание и съгласие. — Задължени сме да постигнем равноправие — заяви той.

— Чудесно. Но равноправието означава никакви пречки — каза Сандърс. — Равноправието означава еднакво отношение към всички. Към Мередит отношението е неравноправно, защото с нея няма да постъпиш така, както би постъпил с един мъж — да го уволниш.

Гарвин въздъхна.

— Щях да го направя, Том, ако случаят беше безспорен. Конкретната ситуация обаче е доста неясна.

Сандърс се поколеба дали да му каже за записа, но нещо го възпря. Само отбеляза:

— Според мен е ясна.

— Мненията винаги се разминават по такива въпроси — рече Гарвин и се облегна на бара. — Нали така? Винаги се разминават. Том! Слушай: какво чак толкова лошо е направила? Да гледаме на нещата такива, каквито са. Натиснала ти се е? Чудесно. Можел си да го приемеш за комплимент. В края на краищата е красива жена. Случват се и по-лоши неща. Една красива жена слага ръка на коляното ти. Можел си да кажеш:

— „Не, без мен.“ Можел си да излезеш от положението по много начини. Възрастен човек си. Но такава… отмъстителност. Том, трябва да ти кажа, че съм изненадан от теб.

— Боб, тя наруши закона — възрази Сандърс.

— Още не е доказано, нали? — вметна Гарвин. — Съдебните заседатели могат да разровят личния ти живот до дъно, ако толкова го искаш. Аз лично не бих желал. Не виждам също какво ще помогне, ако се стигне до съд. Никой няма да спечели.

— Накъде биеш?

— Ти не искаш да се стига до съд, Том. Гарвин присви очи — опасен признак.

— Защо мислиш така?

— Просто не искаш. — Гарвин пое дълбоко дъх. — Виж. Да изясним нещата. Говорих с Мередит. Тя е на същото мнение, че нещата се изплъзнаха от контрол.

— Аха…

— Сега и с теб говоря, защото се надявам, Том, че всичко ще се успокои и ще се върнем към предишното положение, моля те да ме чуеш добре — положението отпреди това злощастно недоразумение. Ти запазваш работата си, Мередит също. Двамата продължавате да работите заедно като цивилизовани възрастни хора. Ти вървиш напред, градиш фирмата, акционерното дружество се обособява и след година всички ще натрупат куп пари. Какво лошо има в това?

Сандърс изпита нещо като облекчение, усещането, че говори като нормален човек. Какво не би дал да избяга от адвокатите и напрежението през последните три дни. Мисълта за връщане към старото положение го успокояваше като топла вана.

— Виж, Том. Веднага след случката в понеделник вечер никой не разтръби нищо. Ти не се обади на никого. Мередит също. Според мен и двамата сте искали историята да се забрави. За нещастие последва недоразумението на следващия ден и се породи ненужен спор. Ако беше дошъл навреме за съвещанието, ако с Мередит отстоявахте едно и също мнение, нямаше да се случи нищо. Двамата щяхте да си работите заедно и случката щеше да си остане само между вас. А сега виж докъде стигнахме. Всъщност това е една голяма грешка Защо просто да не я забравим и да гледаме напред? И да забогатеем. Том? Какво лошо има в това?

— Нищо — най-накрая проговори Сандърс.

— Добре.

— Само че няма да стане — допълни Сандърс.

— Защо?

През ума му минаха десетки отговори. „Защото тя не е компетентна. Защото е хлъзгава като змия. Защото е въжеиграчка, мисли само за фасадата, а техническият отдел трябва да създаде изделието. Защото е лъжкиня. Защото нея уважавам. Защото пак ще го направи. Защото тя не ме уважава Защото не се отнасяш към мен честно. Защото ти е любимка. Защото предпочете нея пред мен. Защото…“