Майкъл Крайтън - Разкриване

Докато говореше, разбра защо предния ден Фернандес е настоявала той да повтаря разказа си отново и отново. Сега вече се изразяваше гладко и можеше без запъване да говори за пениси и влагалища. Въпреки всичко изпитанието бе голямо. Чувстваше се изтощен, когато обясни как е излязъл от стаята и се е сблъскал с чистачката.

После разказа за телефонния разговор с жена му, за подранилото заседание на другия ден, за последва1ия разговор с Блакбърн и решението му да подаде иск.

— Това е — завърши той.

Съдия Мърфи се обърна към него.

— Имам няколко въпроса, преди да продължим. Господин Сандърс, споменахте, че по време на срещата е имало вино.

— Да.

— Колко пихте според вас?

— Няма и чаша.

— А госпожа Джонсън? Как преценявате?

— Поне три чаши.

— Добре. — Съдинката се отбеляза нещо. — Господин Сандърс, имате ли трудов договор с фирмата?

— Да.

— Какво според вас се казва в договора за евентуално преместване или уволнение?

— Не могат да ме уволнят по свое усмотрение — обясни Сандърс. — Не знам как се уреждат преместванията. Искам обаче да подчертая, че за мен преместването е равносилно на уволнение…

— Разбрах това — прекъсна го Мърфи. — Питам ви за договора Господин Блакбърн?

— В договора се посочва „преместване без понижаване в ранг“ — поясни Блакбърн.

— Ясно. Значи въпросът е спорен. Добре. Да продължим. Господин Хелър! Ваш ред е да задавате въпроси на господин Сандърс.

Бен Хелър прибра книжата пред себе си и се изкашля.

— Господин Сандърс, искате ли почивка?

— Не, чувствам се добре.

— Чудесно. И така, господин Сандърс. Казахте, че когато в понеделник сутринта господин Блакбърн ви е съобщил за назначението на госпожа Джонсън, сте били изненадан.

— Да.

— Кой според вас трябваше да оглави направлението?

— Не знам. Всъщност си мислех, че е мой ред.

— Какво ви караше да смятате така?

— Просто предполагах.

— Някой във фирмата — господин Блакбърн или друг — навеждал ли ви е на мисълта, че ще получите подобно повишение?

— Не.

— Има ли писмен документ, в който ви се обещава новата работа?

— Не.

— Значи щом сте предполагали, сте изхождали от общото положение във фирмата, както сте го виждали.

— Да.

— Но не и въз основа на реални факти.

— Не.

— Добре. По-нататък. Казахте, че когато господин Блакбърн ви е обяснил за назначаването на госпожа Джонсън, той е добавил, че тя ще може да избира ръководителите на отдели по своя преценка, а вие сте отговорили, че това означава право на госпожа Джонсън да ви уволни. Правилно ли съм ви разбрат?

— Да, каза ми това.

— Квалифицира ли го по някакъв начин? Примерно поясни ли дали е вероятно да ви уволнят.

— Каза, че няма такава вероятност.

— Повярвахте ли му?

— Не знаех в какво да вярвам в онзи момент.

— Може ли да се разчита на преценките на господин Блакбърн по служебни въпроси?

— По правило да.

— Но във всеки случай господин Блакбърн е казал, че госпожа Джонсън има право да ви уволни.

— Да.

— Госпожа Джонсън споменавала ли ви е нещо подобно?

— Не.

— Никога ли не е правила изявление, което може да се тълкува като предложение в зависимост от вашето поведение, включително в интимна връзка?

— Не.

— Значи когато казвате; че по време на срещата с нея сте почувствали опасност за работата си, не изхождате от постъпки или думи на госпожа Джонсън.

— Не — отвърна Сандърс. — Но се усещаше.

— Вие смятате, че се е усещало.

— Да.

— Също както сте смятали, че е ваш ред за повишение, но сте се излъгали? На същия пост, който е получила госпожа Джонсън?

— Не ви разбирам.

— Просто отбелязвам — каза Хелър, — че възприятията са субективни и нямат тежестта на факти.

— Възразявам — намеси се Фернандес. — Възприятията на служителя се приемат за достоверни, в случай че разумните очаквания…

— Госпожо Фернандес — прекъсна я Мърфи, — господин Хелър не оспорва достоверността на възприятията на вашия довереник. Той поставя под въпрос тяхната точност.

— Но те, разбира се. са точни. Защото госпожа Джонсън е негов началник и ако реши. може да го уволни.

— Безспорно. Господин Хелър обаче пита дали господин Сандърс е склонен да храни безпочвени надежди. Въпросът ми се струва съвсем уместен.

— С цялото си уважение, ваша чест…

— Госпожо Фернандес — каза Мърфи, — събрали сме се да изясним спорния въпрос. Ще дам възможност на господин Хелър да продължи. Господин Хелър?