Чарлс Буковски - Тежко без музика

На друго четене, някъде в Мичиган, оставих книгата и попитах дали има желаещи за канадска борба. 400 студенти се скупчиха около нас, докато двамата с някакъв студент се проснахме на пода и започнахме. Победих го, след което всички излязохме и се напихме (след като си получих чека). Но се съмнявам, че някога ще повторя това изпълнение.

Разбира се, случва се и да се събудиш в дома на млада дама и в леглото с въпросната дама, и тогава разбираш, че си злоупотребил с поезията си или че с поезията ти е било злоупотребено. Не смятам, че един поет има повече права над хубаво женско тяло, отколкото един автомонтьор, а може би дори и по-малко. Ето кое развращава поета: специалното отношение към него или собствената му представа, че той е специален. Разбира се, аз съм специален, но ми се струва, че за много от другите това не важи...

В продължение на една година се издържах като писател. Бира, цигари, наем, издръжка на детето, храна... оцеляване. Ставане по обед, лягане в 4 сутринта. 4 пъти седмично хазяинът и хазяйката слизаха да ме поканят, после седяхме у тях с часове, пиех галон след галон безплатна бира, разказвах истории, слушах истории, пеех стари песни, пушех, смеех се. Изхвърлях сам боклука, за да си помогна с наема. Получавах и хонорари. Секссписанията харесваха моите мръсни, безсмъртни разкази. После дойде рецесията. Секссписанията намалиха хонорарите наполовина и започнаха да бавят плащанията чак до след публикуването на съответния брой. През това време цените растяха, нощите – също. Еманципацията на жените стигна до редакциите и изведнъж вече нямаше такова животно като скапана жена, както нямаше такова животно като скапан чернокож, както не можеше да има нищо скапано в революцията, рок музиката или индианците. Не че някога съм твърдял, че тези неща са скапа ни, но творческата дейност беше вкарана в правила и рамки, чувствах това постоянно, редакторите станаха нервни, издателите – още повече. Стоковата борса се срина и пощенската ми кутия стоеше празна. Нямаше какво друго да правя, освен да се напивам и да пиша. Ако един писател съумее да чака достатъчно дълго и ако има какво да предложи, той рано или късно ще постигне успех. Разбира се, в тежки времена писателят трябва сам да бъде своя агенция за събиране на дългове. Това отнема доста време ,но ако не можеш да го правиш, както и ако не можеш да искаш по $ 10 или $20 за неща, които иначе не се плащат, ще свършиш с метла в ръката. Секссписанията са лесни – там просто упражняваш лек и възпитан натиск – колкото да им напомниш, че те продават списанието си и правят печалба от твоите разкази и ако искат още добри разкази, просто трябва да си плащат. Европейските преводни пазари са по-трудни. Обикновено е нужна заплаха с убийство, за да си получиш аванса, предвиден в договора за съответния сборник с разкази или роман. Имам лош опит с германците. Отдалечеността ги кара да се чувстват безнаказани въпреки подписания договор.

Преминах през сериозни трудности с едно издателство, което пусна в превод мои разкази. Разбрах, че книгата е получила добър отзив в един от големите немски вестници, а преводачът, добър мой приятел, ми каза, че продажбите вървят добре. Исках само да си получа $500-те аванс, предвидени в договора. Трябва да съм написал 4 или 5 писма, без да получа отговор. Даже ми изпратиха десет екземпляра от книгата, 8 с меки корици и 2 с твърди. Чудесно оформление и печат, но нито долар суха пара. Спомних си как разни други писатели се оплакваха от издателите и тогава това ми се струваше дребнаво; и то по-добри от мен писатели – например Селин. Но вече разбирах Селин – и като творец, и като мрънкало и събирач на дългове. Напих се и написах безсмъртно писмо от десет страници. В него описвах положението си като човек и като писател – че сера, ям, пия, пуша, чукам, късам чаршафите с ноктите на краката си, карам 11-годишна кола, изкарвам кофите с боклука навън, опипвам гърдите на хазяйката си, мастурбирам, че съм страхливец и пияница, че не обичам телевизия и мразя бейзбол, футбол, баскетбол, не съм хомосексуален, не се възхищавам на Хемингуей, разбирам, че съм почти безсмъртен, но не съм безсмъртен, харесвам симфонична музика, не съм гледал нито един хокеен мач, срещал съм се веднъж с великия редактор Уит Бърнет, откривателя на Сароян и Буковски, как съм се срещнал с този велик редактор на една улица в Ню Йорк и т.н. и т.н... и постепенно ставах агресивен, агресията ми постепенно нарастваше, защото съм от Германия, от Холивуд и от Лос Анджелис, това го мога добре, докато съвсем се разбеснях и заплаших, че ще хвана самолета за Германия и ще се ИЗПРАВЯ СРЕЩУ ТЯХ – ОЧИ В ОЧИ! – да, ИМЕННО – ОЧИ В ОЧИ! – жалки, долни страхливци. РАЗСТОЯНИЕТО НЯМА ДА ВИ СПАСИ ОТ БУКОВСКИ!!! Или ще си взема парите, или ще взема нечий живот. Точка. Аз съм човек на честта. Аз съм германец. Роден в Андернах. Това ми е в кръвта. Пробвайте ме. Господа, давам ви три седмици да се отзовете с истински, конкретни пари. После край. Пазете се както можете. И т.н. и т.н. С уважение, Чарлс Буковски...