Дейвид Мичъл - Облакът атлас

Майката каза, че фабрикатките не се вълнуват от долари, тестове, застраховки, издигащи се висши и затъващи нисши класи на обществото, квоти за болести или за раждания. Тя махна с ръка към нас с Юна: тези щастливи клонинги работят само дванайсет години и после се оттеглят в един рай на Хаваите. Затова сервитьорките винаги се усмихват.

Юна каза:

— Глупости, госпожо.

Казала е такова нещо на потребител! Какво направи жената?

Учудването й беше голямо колкото вашето, Архиварю. Тя изумена поиска да се увери, че Юна говори на нея.

— Да — Юна не спря дотук. — Вие работете на този Център деветнайсет часа, десет дни в десетдневката, дванайсет години от живота си, обслужвайте груби потребители, унижавайте се пред Провидец, Помощници и Логомен, подчинявайте се на нашите Катехизиси, правете всичко това и после ми кажете, че фабрикатите са най-щастливата класа в Държавата. Ние се усмихваме, защото сме генетично програмирани да го правим. „Щастливи“, така ли ни наричате? Аз още сега бих сложила край на живота си, но всички ножове в този затвор са пластмасови. Госпожо.

Момчето гледаше Юна-939 с широко отворени очи, после се разплака.

Майката грабна сина си и хукна към изхода.

Защо майката не докладва веднага или по-късно за отклонението на Юна-939?

Може жената да е била вцепенена от шока, може да е била прикрита Аболиционистка, може да е подала жалба, но Единодушието да са я скрили, за да защитят ксперимента си. Никога няма да разбера със сигурност.

Нямаше ли други свидетели на нарушението?

Ма-Лю-Да-801 беше третата сестра, която обслужваше запада. Тя „мразеше“ Юна-939, защото се беше сприятелила с новоликата и защото беше от мразещите Ма-Лю-Да. Не докладва за избухването на Юна, но аз забелязах хитрост в погледа й. Помолих Юна да бъде по-предпазлива, но на приятелката ми й беше безразлично.

Опитът ми показва, че сервитьорките срещат затруднения при съставянето на изречение от пет думи. Как Юна-939 е развила речевите си умения в този херметичен свят?

Възвисяването попива езика, тъй както сухата почва попива водата. От устата ти излитат думи, които даже не знаеш, че владееш. Помнете, Архиварю, Юна не беше обикновена сервитьорка и никоя закусвалня не е истински херметична. Всеки затвор има надзиратели, а надзирателите са проводници. По време на моето възнасяне и аз събирах нови думи, граматика и идиоми от нашия Провидец и Помощниците му, от Татко Сон, от РекЛ, от посетителите и техните сонита.

Един по-общ въпрос. По онова време бяхте ли щастлива?

Щастието липса на лишения ли е? Ако е така, сервитьорките, както на чистокръвните им харесва да смятат, са най-щастливата обществена класа в корпокрацията. Но ако щастието е победа над несгодите или усещането, че си ценен и удовлетворен, тогава от всички роби на Неа Со Копрос ние несъмнено сме най-нещастните.

В Неа Со Копрос няма роби! Самата дума е премахната!

Архиварю, младостта ви естествена ли е или е резултат от свежехапчета? Защо моят „безпрецедентен“ случай е възложен на вас? Не искам да ви обидя.

Не ме обиждате. Присъствието ми тук е компромис. Единодушието твърдяха, че една еретичка не може да предложи нищо за държавните архиви освен подстрекателства. Геномиците оказаха натиск върху Чучхе да приложи Правило 54.iii въпреки желанията на Единодушието, но не отчетоха това, че старшите Архивари са проследили процеса ви и са сметнали случая ви за твърде опасен, за да рискуват заради него репутацията си. Аз съм само Архивар осми ранг в нашето недотам влиятелно министерство, но когато подадох молба да бъда назначен по вашия случай, получих одобрение, преди да съм успял да размисля. Ето. Вашият „изповедник“ се изповяда.

Значи вие залагате цялата си кариера на моето Завещание?

… Горе-долу такава е истината за този случай, да.

Научих се да очаквам от следователите си само двуличие, но вашата откровеност ми действа ободряващо.

Двуличният Архивар не би донесъл особена полза на никого! Ще ми разкажете ли нещичко за Провидеца Ри? Той е играл важна роля в живота ви в „Татко Сон“ и свидетелства срещу вас на процеса. Какъв тип човек беше той?

Провидецът Ри беше човек на корпокрацията до мозъка на костите си. Върховната му цел в живота беше да достигне положение на директор в корпокрацията „Татко Сон“: напразна надежда. Отдавна беше минал възрастта, когато издигат Провидците до класа с реална власт. Крепеше го вярата, че упоритият труд и безупречното досие са достатъчни за постигането на това, за което жадува. През повечето нощи прекарваше комендантския час в кабинета си, беше почтителен към всички посетители, подмазвач пред началството, тиранин за фабрикатките си и любезен с всички онези, които му слагаха рога и за които се надяваше, че в хода на собственото си придвижване нагоре ще изтръгнат и него от посредствеността.