Дейвид Мичъл - Облакът атлас

— Сега, Сонми, се намираш вътре в тайна.

Острие от светлина проряза тъмното: видях тесен склад, натъпкан със забравени предмети: купчини столове, пластмасови растения, палта, шапки, ветрила, изгоряло слънце, много чадъри. Лицето на Юна, моите очи. Светлината болеше.

— Светлината жива ли е? — попитах аз.

— Светлината е живот — отговори Юна.

Тя намерила фенерчето забравено под една маса, скрила го в нашия Център и по-късно го донесла в тайната стая. Това ме потресе повече от всичко.

Защо така?

Третият Катехизис учи, че за сервитьорките да притежават каквото и да е, дори мисли, означава да отхвърлят обичта, която Татко Сон е проявил към нас чрез Инвестицията Си. Запитах се дали Юна все още спазва който и да било от Катехизисите. Показа ми метална кутия с нечифтни обеци, гривни и огърлици. Намести между плитките си изумрудена диадема, а на врата ми окачи сини като боровинки перли. Попитах я как е намерила тайната стая.

— С любопитство — каза тя.

Не знаех тази дума.

— Любопитство фенерче ли е или ключ?

Юна отговори, че е и двете. После ми показа най-прекрасното съкровище от всички.

— Тази книга — каза тя с благоговение — показва Отвън такова, каквото е в действителност.

Можеше ли Юна да чете като чистокръвна със същия успех, с който говореше като такава?

Аз й зададох същия въпрос: отговорът й беше разочаровано „не“. Но ние четяхме по картините. На една беше показана озарена от свещи стая на чистокръвни, облечени във великолепни роби и искрящи рокли. Останах очарована. Защо картините не се движеха като онези по сонитата на посетителите? Юна предположи, че книгата е развалена, това обясняваше защо собственикът й я е захвърлил.

В книгата имаше много картини: изцапана сервитьорка, обслужваща три грозни сестри, бяла вещица, която я обсипваше с дъжд от звезди и я превръщаше в дама като г-жа Ри, хубав чистокръвен, който разчистваше с меч пътека през трънлива гора, седем наполовина по-малки фабрикати, понесли странни прибори за хранене след момиче с бяла пола, къща, построена от бонбони, морско конче, което решеше косата на русалка, замъци, огледала, дракони. Разбира се, тогава не можехме да разпознаем повечето от тези предмети. Когато бях сервитьорка, не можех да си служа с повечето думи в това интервю.

Толкова непознати неща в един комендантски час отровиха главата ми. Юна насочи фенерчето към един ролекс и каза, че трябва да се върнем в спалнята преди пожълтяване. Обеща, че следващия път ще ми покаже повече.

Имало е следващ път?

Разбира се. В продължение на десет Десети нощи — или петнайсет — Юна ме будеше и ме водеше при тайната си. Всеки път се дивях на нови съкровища. През зимата вече само по време на нелегалните ни посещения в стаята на съкровищата моята приятелка ставаше предишната оживена Юна. Докато размишляваше над Книгата за Отвън, тя изказваше на глас съмнения, които разколебаваха вярата ми във всяка частица от онова, което смятах за истинно.

Какъв вид бяха тези съмнения?

Съмнения в сигурните неща от света на фабрикатите. Как може Татко Сон да стои на постамент в „Татко Сон“ на площад „Чонмьо“ и едновременно с това да се разхожда по плажовете на Кзалтация? Защо фабрикатите се раждат с дълг за изплащане, а чистокръвните — не? Кой е решил, че Инвестицията на Татко Сон се изплаща за дванайсет години? Защо не за единайсет? За шест? За една?

Вие как отговаряхте?

Умолявах Юна да престане да изрича престъпни светотатства. Страхувах се, че може да я преориентират. Страхувах се да не ме обеззвездят за това, че не съм я предала. Разбирате ли, в съмненията си тя обвиняваше Татко Сон в ужасни лъжи. Юна призна, че една нощ, преди да ми покаже тайната си, е направила точно това. Застанала е пред Неговия Постамент и го е изрекла: „Лъжец“. Само за да види какво ще стане.

— Нищо не стана — каза Юна, — абсолютно нищо. Затова се чудя: нашият Логомен там ли е изобщо?

Аз декламирах Катехизисите си по-усърдно от всякога, молех се на Татко Сон да изцели приятелката ми, молех Юна да се преструва на нормална. Всичко беше напразно: с всеки изминал ден поведението й ставаше все по-чистокръвно. Скоро дори Провидецът Ри щеше да се види принуден да предприеме решителни действия. Юна гледаше РекЛ, докато разчистваше и забърсваше масите. Нашите сестри фабрикатки я отбягваха. Юна-939 не я беше грижа. Една нощ в тайната стая ми довери, че иска да излезе от закусвалнята и аз да изляза с нея. Чистокръвните ни принуждават да работим затворени под земята, каза тя, за да могат да се наслаждават на красивите места на повърхността, без да ги делят с нас.