Дейвид Мичъл - Облакът атлас

„Всички онези, които му слагаха рога“ ли казахте?

Провидецът Ри трябва да се разбира в контекста на жена си. Госпожа Ри използваше съпруга си като виме за долари. Преди години тя беше продала квотата си за мъжки деца, беше направила сполучливи инвестиции и харчеше заплатата на съпруга си за свежехапчета и лицеформиране, така че на седемдесет години минаваше за трийсетгодишна. Госпожа Ри посещаваше закусвалнята, за да огледа новопостъпилите Помощници мъже. Трябва да е имала известно влияние в йерархията на „Татко Сон“; Юна-939 ми каза, че който от Помощниците й угоди, може да очаква преместване в по-престижна закусвалня. Безрадостната Манджурия очаква злополучните младежи, които не го направят.

Защо никога не е използвала това влияние в помощ на съпруга си?

Не съм запозната с вътрешната механика на брака им, Архиварю, и не мога да гадая. Ще трябва да зададете този въпрос на г-жа Ри.

Но защо Провидецът Ри е търпял такова… продължително унижение?

Първо: на корпокративните тържества жена му излъчваше очарование, с което компенсираше недостига на такова у Провидеца. Второ: никой от Управителния съвет никога не се е развеждал. Трето: защото трябваше.

Мислите ли, че Юна-939 е била заплаха за безупречното досие на Провидеца Ри?

Сигурна съм в това. Една сервитьорка в закусвалня, която се държи като чистокръвна, създава неприятности, неприятностите привличат обвинения, обвиненията стигат до върха. Така че когато забеляза отклоненията на Юна-939, Провидецът Ри прескочи обеззвездяването и повика корпокративен Медик да даде становище за преориентация. Този вид тактическа грешка дава обяснение за мижавата кариера на Провидеца Ри. Юна-939 издържа изпита с отличен резултат и Медикът заяви, че тя работи в съответствие с генома си. Предписа й добавка от пет милиграма амнезиди в Сапуна, нищо повече. Сега Провидецът Ри не можеше да налага по-нататъшни дисциплинарни наказания на Юна, без това да изглежда като критика към старши корпокративен Медик.

В кой момент Юна-939 ви направи съучастник в престъпленията си?

Юна се опита да ми обясни значението на една новооткрита дума — „тайна“. Идеята да знаеш нещо, което никой друг, дори и Татко Сон, не знае, беше непостижима за мен. Затова една нощ след смяната, докато седяхме в парочистачката, Юна обеща да ми покаже какво е тайна.

Когато се събудих, не беше от резките светлини на пожълтяването, а от това, че тя ме разтърсваше на бледата светлина на комендантската лампа. Нашите сестри лежаха в леглата си неподвижни, ако не броим едва забележимите спазми.

— Последвай ме — заповяда ми Юна като Провидец.

— Комендантски час е — казах й аз. — Страх ме е.

— Не се страхувай. Последвай ме.

— Къде отиваме?

— При една тайна.

Тя ме поведе от спалнята към купола. Ужасната тишина в него ме уплаши. Червените и жълтите цветове бяха сиви и кафяви. Постаментът на Татко Сон беше безжизнен къс. През вратата на кабинета на Провидеца Ри се процеждаше слаба светлина. Юна я отвори: тогава научих, че вдън всяка тайна дебне страхът от разкритие.

Нашият Провидец лежеше отпуснат с глава на бюрото си. От лиги брадичката му беше залепнала за неговото сони, клепачите му потрепваха, а в гърлото му беше заседнал гъргорещ звук. Юна ми каза, че всяка Десета нощ нашият Почитаем Провидец остава в закусвалнята през комендантския час. Казва на Помощниците си, че трябва да навакса с работата, но в действителност всмуква Сапун и спи до пожълтяването.

— Сапунът действа на чистокръвните като наркотик.

Юна го ритна с всичка сила в корема; моят ужас я забавляваше.

— Можеш да правиш каквото си поискаш, той никога не се събужда. Толкова дълго е живял с фабрикатки, че е станал като нас — почти.

Тя отвори бюрото на Провидеца Ри, извади мъничко сребърно ключе и ме поведе през купола към стената между входа и североизточния хигиенизатор.

— Какво виждаш? — попита.

— Нищо не виждам — казах аз.

— Погледни пак, погледни добре.

Тогава видях тънка черта и едно петънце. Докоснах петънцето: беше дупка. Юна ми даде ключа. Пъхнах го. Чертата стана правоъгълник и се отвори врата. Тъмното помещение оттатък не издаваше какво има вътре. Юна ме хвана за ръка.

Аз се поколебах. Ако обикалянето из закусвалнята през комендантския час не водеше до обеззвездяване, промъкването в неизвестни стаи със сигурност щеше да доведе. Но Юна не ме пускаше. Аз преклоних колене три пъти пред долара и я оставих да ме дръпне вътре. Вратата с щракване се затвори зад мен. Тъмнината миришеше на прах, разложение и стар перилен препарат. Юна прошепна: